— Определено — подчерта Бентам. — Но ние сме разделени от географията, разцепени на безброй малки групи — десет тук, дванайсет там, защото е невероятно трудно да се пътува от една примка в австралийската пустош например до друга на Африканския рог. Ще се сблъскат не само с известните опасности, като нормалните и природните бедствия, но още повече с риска от бързо стареене по време на дългото пътуване. Тиранията на географията възпрепятства всички, освен най-краткотрайните пътувания, дори в съвременната епоха на самолети. — Той спря за миг, за да обмисли следващите си думи. — И така. Представете си, че съществува връзка между примката в Австралия и тази в Африка. Изведнъж тези две групи ще могат да осъществят контакти помежду си. Ще научат едни за други. Ще се съюзяват и защитават в трудни моменти. Появяват се куп нови възможности, които доскоро са били изключени. И постепенно, колкото повече връзки се създават, чудатият свят ще се трансформира от многобройни и разпръснати племена, скрити в изолирани примки, до могъща нация, обединена и силна!
Докато говореше, Бентам все повече се възбуждаше и при последните думи вдигна ръце и разпери пръсти, сякаш да се хване за невидим лост.
— И затова създадохте машината? — попитах.
— Създадох машината — потвърди той и свали ръце. — Двамата с брат ми търсехме по-лесен начин за изучаване на чудатия свят, но вместо това се натъкнахме на способ да го обединим. Панпримтиконът ще бъде спасителното средство на нашия народ, откритие, което ще промени завинаги природата на чудатото общество. Ето как функционира: започвате от тук, тази къща, с една малка машина, наречена совалка. Толкова е дребна, че се побира в ръката — той разтвори длан. — Вземате я с вас, излизате от къщата, напускате примката и се озовавате в друга примка, която може да е на другия край на света или в съседното село. И когато се върнете, совалката ще е събрала и доставила тук подобна на ДНК схема на другата примка, която може да се използва за създаването на втори вход към нея — тук, в тази къща.
— Сигурно в коридора на горния етаж — предположи Ема. — С вратите и надписите на тях.
— Именно — потвърди Бентам. — Всяка една от тези стаи е вход за примка, създадени са от мен и брат ми през дългите години на пътувания. С помощта на Панпримтикона първоначалното опасно пътуване до друга примка трябва да се извърши само веднъж, а всяко следващо ще е мигновено.
— Като полагане на телеграфни кабели — рече Ема.
— Точно така — кимна Бентам. — И по този начин, теоретично, къщата се превръща в разпределителна станция за всички примки по света.
Замислих се върху думите му. Спомних си колко трудно беше да достигна първия път примката на мис Перигрин. Ами ако вместо да пътувам до малкия остров край бреговете на Уелс, бих могъл да се озова там през моя гардероб в Ингълууд? Можех да водя два живота — у дома с родителите ми и тук, с моите приятели и Ема.
Само че. Ако съществуваше подобен начин за пътуване, дядо Портман и Ема никога нямаше да се разделят. Мисъл, от която кой знае защо, ме побиха тръпки.
Бентам млъкна и сръбна от чая.
— Студен е — намръщи се и го остави.
Ема отметна одеялото, прекоси стаята и забоде пръст в чая на Бентам. След миг той кипна отново.
Той ѝ се усмихна.
— Изумително — рече.
Тя извади пръста си.
— Един въпрос.
— Мисля, че знам какво ще ме попитате.
— Добре. Какво?
— Щом съществува такъв невероятен способ, защо досега не сте чували за него?
— Именно — потвърди Ема, докато се връщаше при мен.
— Никога не сте чували за него — никой не е чувал — заради злощастната история с брат ми. — Лицето на Бентам помрачня. — Машината бе създадена с негова помощ, но в края на краищата той се оказа и нейният провал. Всъщност Панпримтиконът никога не е бил използван за обединение на нашия народ, каквото бе първоначалното намерение, а за съвсем противоположна цел. Проблемите започнаха, когато си дадохме сметка, че идеята да посетим всяка примка по света, за да я свържем с къщата с помощта на совалката, е, меко казано, налудничава — тя дотолкова надхвърляше възможностите ни, че можеше да се нарече илюзия. Нуждаехме се от помощ, при това в огромни мащаби. За щастие, брат ми бе толкова обаятелен и убедителен, че наемането на помощта се оказа лесна задача. Не след дълго ние разполагахме с малка армия от млади чудати идеалисти, готови да рискуват живота си и дори да изгубят някой крайник, за да ни помогнат да постигнем нашата мечта. Това, което не знаех по онова време, бе, че мечтата на брат ми е различна от моята — при това тайна. — Бентам се надигна с видимо усилие. — Има една легенда… — Той се подпря на бастунчето. — Може би сте я чували, мис Блум. — Доближи една лавица и извади малка книга. — Разказът за изгубената примка. Нещо като задгробен свят, където се съхраняват нашите чудати души, след като умрем.
— Абатон — каза Ема. — Да, чувала съм я. Но това е само легенда.
— Ще бъдете ли така добра да ни я разкажете накратко — пред ложи той, — заради нашия неопитен приятел.
