— Това не ми прилича на послание от мис Перигрин. Освен ако не са ѝ промили мозъка.
— Тя никога не би наричала децата само с малките им имена или само с фамилиите — добавих. — Би трябвало да каже мис Брънтли.
— Не вярвате ли, че съобщението е автентично? — попита Бентам.
— Не зная какво е — завъртя объркано глава Ема.
Бентам се наведе към клетката и нареди:
— Удостовери!
Птицата не реагира. Бентам повтори командата, видимо настръхнал, и завъртя ухо към птицата. Сетне внезапно се изправи.
— О, по дяволите!
И тогава аз също го чух — тиктакане.
БОМБА! — изкрещя Ема.
ПТ събори клетката в ъгъла, обгърна ни с широките си лапи и обърна гръб на птицата. Последва ярко лумване и оглушителен трясък, но аз не почувствах болка — мечката бе поела силата на взрива. Освен ударната вълна, от която ушите ми заглъхнаха, а шапката от главата на Бентам отлетя надалече, последвана от обгарящ, но за щастие кратък горещ полъх, ние бяхме пощадени.
Докато напускахме тичешком стаята, от тавана се сипеха парчета боя и папагалска перушина. Бяхме невредими — с изключение на мечката, която застана на четири крака и ни показа гърба си, докато скимтеше мъчително. Козината ѝ бе почерняла и смъкната и когато Бентам видя тези ужасяващи последствия, той нададе гневен вик и я прегърна през врата.
Ним изтича да събуди Мама Прашец.
— Знаете ли какво означава това? — попита ни Ема. Цялата трепереше и се озърташе с изцъклени очи. Бях сигурен, че изглеждам по същия начин — като човек, оцелял след бомбен атентат.
— Сигурен съм, че не мис Перигрин ни е пратила този папагал — рекох.
— Очевидно…
— И Каул знае къде се намираме.
— И да не е знаел преди, вече знае. Птиците вестоносци са обучени да откриват адресантите дори когато подателят не знае точното им местонахождение.
— И определено означава, че е заловил Адисън — добавих със свито сърце.
— Да, но и нещо друго. Каул се страхува от нас. Инак не би си правил труда да ни убива.
— Може би — промърморих.
— Определено. А щом го е страх от нас, Джейкъб… — Тя ме погледна с присвити очи. — Това потвърждава, че има причина да се бои.
— Не е изплашен — възрази Бентам, който най-сетне бе вдигнал поглед от раната на ПТ. — Би трябвало, но не е. Целта на папагала не бе да ви убие, а да ви нарани. Изглежда, Джейкъб, брат ми иска да ви залови жив.
— Мен ли? Защо?
— Сещам се само за една причина. Вестта за представлението ви с гладния е стигнала до него и го е убедила, че сте специален чудат.
— Специален? В какъв смисъл?
— Вероятно смята, че може да сте последният ключ към Библиотеката на душите. Чудат, който може да вижда и да борави със съдините за души.
— Същото каза и Мама Прашец — прошепна Ема.
— Това е безумие — въздъхнах разколебан. — Но възможно ли е да е истина?
— Важното е в какво вярва той — изтъкна Бентам. — Това не променя нищо. Изпълнете замисления план, а после ние ще ви отведем — вас, имбрините и вашите приятели — колкото се може по-далече от моя брат и безумните му машинации. Ала трябва да побързаме: войниците на Джак скоро ще проследят взривения папагал до тази къща. Трябва да напуснете, преди да са се появили. — Той погледна джобния си часовник. — Като стана дума, почти шест часът е.
Готвехме се да тръгваме, когато дотичаха Мама Прашец и Рейналдо.
— Мама Прашец иска да ви даде нещо — съобщи Рейналдо и Мама Прашец ни подаде дребен предмет, увит в плат.
Бентам ги скастри, че сега не е моментът за раздаване на подаръци, но Рейналдо настоя.
— В случай, че попаднете в беда — обясни той и тикна предмета в ръката на Ема. — Отворете го.
Ема надзърна под грубия плат. Вътре имаше нещо, което приличаше на парче тебешир с две стави и изрисуван нокът.
Бледорозов пръст.
— Не биваше — рекох.
Рейналдо осъзна, че не разбираме.
— Това е пръст от Мама Прашец — поясни. — Натрошете го и го използвайте при нужда.
Ема го погледна с разширени очи и едва не изпусна пръста.
— Не мога да го приема — поклати глава. — Това е твърде много.
Мама Прашец се пресегна със здравата си ръка — беше по-малка от преди, а на мястото на откъснатия пръст имаше превръзка — и затвори ръката на Ема върху вързопа. Тя промърмори нещо и Рейналдо преведе:
— Вие двамата вероятно сте последната ни надежда. Бих ви дала цялата си ръка, ако можех да се разделя с нея.
— Не зная какво да кажа — въздъхнах. — Освен… благодарим ви.
— Използвайте го разумно — предупреди ни Рейналдо. — Да, ще ви трябва и това. — Той извади две противопрашни маски от задния си джоб и ги провеси пред мен. — Инак ще се приспите заедно с враговете си.
Благодарих му отново и взех маските. Мама Прашец ни се поклони и огромната ѝ рокля зашумоля.
— А сега наистина трябва да тръгваме — намеси се Бентам и ние оставихме ПТ на грижите на неговите лечители. Двете малки мечета, спасени от нас, също бяха дошли и се гушеха в огромната мечка.
