Или поне това си мислех, че казвам, ала изглежда нещо се бе изгубило в превода или „спри“ на гладнишки е близо до „пусни“. Защото вместо да застинат насред въздуха, а после да бъдат върнати обратно, гадините просто полетяха в бездната. (Колко странно!)
Всички чудати от тази страна на пролуката и амброзависимите от другата доближиха ръба, за да ги проследят как падат през зеленикавата мъгла, мятайки ръце и крака и издавайки отчаяни вопли, преди да потънат с плясък във водите на бушуващата река.
От двете страни на моста екнаха радостни възгласи и един дрезгав глас, който познах, рече:
— Така им се пада! И без това за нищо не ги биваше!
Беше една от последните две набучени на копия мостови глави.
— Майка ви не ви ли е казвала да не плувате с пълни стомаси! — попита на висок глас втората. — Изчакайте двайсет минути!
Последната гадина, останала от нашата страна, вдигна ръце в знак, че се предава, докато петимата, които бяха успели да се прехвърлят, бързо изчезваха в облака от пепел, вдигнат от внезапния порив на вятъра.
Стояхме и ги гледахме как се отдалечават. Нямаше начин да ги заловим — поне засега.
— Късметът ни беше дотук — въздъхна Бентам. — Дори малка група гадини може да създаде хаос през идните години.
— Съгласен, братко, макар че, честно казано, не знаех, че те интересува какво ще стане с всички нас. — Обърнахме се и видяхме, че мис Перигрин ни приближава в човешка форма, загърнала раменете си с дълъг шал. Беше втренчила поглед в Бентам и лицето ѝ изглеждаше навъсено и недоброжелателно.
— Здравей, Алма! Толкова се радвам да те видя! — отвърна той с преиграна бодрост. — И, разбира се, че ме интересува… — покашля се смутено. — Като стана дума, тъкмо благодарение на мен вече не си затворена в килия! Хайде, деца, кажете ѝ!
— Мистър Бентам ни оказа неоценима помощ — признах, макар че не ми се искаше да вземам страна в роднинската им свада.
— В такъв случай благодарността ми е заслужена — произнесе хладно мис Перигрин. — Ще се погрижа Съветът на имбрините да узнае за ролята, която си изиграл тук. Може би те ще се съгласят да отменят присъдата ти.
— Присъдата? — попита Ема и изгледа учудено Бентам. — Каква присъда?
Устните му се разтвориха в измъчена усмивка.
— Изгнание. Нали не мислите, че бих живял в онази дупка, ако можех да ида навсякъде другаде? Аз бях несправедливо обвинен, накиснат…
— Тайно споразумение — прекъсна го мис Перигрин. — Сътрудничество с врага. Предателство след предателство.
— Алма, аз действах като двоен агент и извличах информация от брат ни. Веднъж вече ти го обясних! — Той кършеше ръце и хленчеше като просяк. — Знаеш, че имах всички причини да ненавиждам Джак!
Мис Перигрин вдигна ръка да го спре. Беше чувала тази история преди и не желаеше да я слуша повече.
— Последната сламка бе, когато предаде дядо ти — рече ми тя.
— Това беше случайно — заоправдава се отново Бентам.
— В такъв случай какво стана с късчето душа, което изтръгна от него? — попита мис Перигрин.
— Беше инжектирана на опитни екземпляри!
Мис Перигрин поклати глава.
— Проведохме ретрограден анализ на твоя експеримент. Получили са късчета от душите на домашни животни. Което означава, че си запазил екстракта от Ейб за себе си.
— Какво абсурдно обвинение! — извика той. — Това ли каза на Съвета? Ето причината да гния тук. — Не бях сигурен дали е искрено изненадан, или се преструва. — Разбирам, че си се чувствала заплашена от моя интелект и водаческите ми способности. Но да прибегнеш до подобни лъжи, за да ме отстраниш от пътя си… Знаеш ли колко години прекарах тук, борейки се с проклятието на амброзависимостта? Защо, за бога, ще ми е нужно късче от душата на онзи човек?
— По същата причина, поради която я желае брат ни от младия мистър Портман — отвърна мис Перигрин.
— Под достойнството ми е дори да отговарям на подобни обвинения. Искам само едно: да се разчистят съмненията около мен, за да можеш да прозреш истината, а тя е, Алма, че аз съм на твоя страна. Винаги съм бил.
— Ти си на тази страна, която най-добре отговаря на интересите ти за момента.
Бентам въздъхна и погледна тъжно мен и Ема.
— Сбогом, деца. За мен беше удоволствие да се запозная с вас. Сега ще се прибирам у дома. Спасяването ви бе доста тежка за дача за изтощеното ми тяло. Но надявам се един ден, когато вашата настойница прозре истината, да се срещнем отново.
Той докосна с ръка шапката си и пое обратно през тълпата, и прегръдките на своята мечка.
— Какво драматично изпълнение — промърморих под нос, макар да ми беше малко мъчно за него.
— Имбрини! — извика мис Перигрин. — Дръжте го под око!
— Наистина ли е откраднал душата на Ейб? — попита Ема.
— Не можем да сме сигурни без доказателства — отвърна мис Перигрин. — Но събрани вкупом, останалите му престъпления са достатъчни, за да го осъдим на доживотно изгнание. — Дока то го гледаше как се отдалечава, суровото ѝ изражение се посмекчи. — Научих от братята си труден урок. Никой не може да те нарани повече от хората, които обичаш.
