— Само допреди десет минути — поде той — аз ви бях верен. Можех да ви предам на брат си още преди няколко дена, но не го направих. — Той изгледа мис Перигрин с присвити очи. — Алма, избрах те, защото повярвах — наивно, оказа се, — че ако помогна на теб и поверениците ти, ще видиш колко несправедливо сто ме осъдили, и може би най-сетне ще се издигнеш над дребнавите си забележки и ще оставиш миналото да потъне в забрава.
— Ще бъдеш пратен в Безжалостната пустош за това! — извика мис Перигрин.
— Вече не се страхувам от жалкия ви Съвет! — тропна с бастунчето той. — ПТ, запуши ѝ устата!
Мечката постави огромната си лапа върху лицето на мис Перигрин.
Каул разпери ръце и приближи сестра си и брат си.
— Бени избра да бъде свободен и аз го подкрепям! Няма нищо по-хубаво от едно обединено семейство!
Внезапно Бентам се дръпна назад, сякаш теглен от невидима сила. Пред гърлото му блесна нож.
— Накарай мечката да освободи мис Перигрин, инак… — произнесе заплашително познат глас.
— Милърд! — извика някой в тълпата и други подхванаха името.
Беше Милърд, без дрехи и невидим. Бентам се озърташе ужасен, ала Каул изпитваше само досада. Той измъкна от един от дълбоките си джобове старинен многоцевен пистолет и го насочи към главата на Бентам.
— Пуснеш ли я, аз ще те убия, братко.
— Имахме договорка! — извика Бентам.
— И подчиниш ли се на искането на едно голо хлапе, опряло в гърлото ти захабен нож, смятай, че си я нарушил. — Каул запъна пистолета, опря дулото в челото на Бентам и заговори на Милърд: — Ако ме накараш да убия единствения си брат, бъди сигурен, че и твоята имбрин ще е мъртва.
Милърд се поколеба за миг, сетне хвърли ножа и побягна. Каул се опита да го задържи, но не успя и стъпките на Милърд се отдалечиха.
Бентам въздъхна и поизпъна смачканата си риза. Каул, намръщен, насочи пистолета към мис Перигрин.
— А сега ме чуйте! — излая той. — Вие там, от другата страна на моста! Пуснете онези войници!
Нямаха друг избор, освен да изпълнят каквото им нарежда. Шарън и братовчедите му освободиха пленените гадини и отстъпиха назад, а гадината, останала от нашата страна, свали ръце и вдигна захвърлената на земята пушка. За броени секунди равновесието на силите се преобърна и сега имаше четири пушки насочени към тълпата и една към мис Перигрин. Каул можеше да прави каквото си иска.
— Момче! — извика той и ме посочи. — Хвърли този гладен в бездната! — Пискливият му глас прободе като игла ухото ми.
Накарах гладния да доближи ръба на пропастта.
— Кажи му да скочи!
Изглежда, нямах избор. Щеше да е невъзвратима загуба, но може би така бе по-добре — гладният бе доста тежко ранен, от раните му се стичаше черна кръв и се събираше на локви в краката. Нямаше да изкара още дълго.
Размотах езика му от кръста си, спуснах се по извития гръб и скочих долу. Бях възвърнал достатъчно сили, за да мога да се държа на краката си, но гладният губеше своите бързо. Веднага щом го отървах от тежестта си, той нададе тих болезнен вик, прибра езиците си и коленичи, готов да се пожертва.
— Благодаря ти, който и да си — рекох. — Сигурен съм, че ако беше станал гадина, нямаше да си толкова зъл.
Опрях крак в гърба му и го бутнах. Гладният се прекатури напред и полетя беззвучно в бездната. След няколко секунди усетих, че губя връзка със съзнанието му.
Гадините от другата страна използваха гладния в моста, за да се прехвърлят обратно, и сега животът на мис Перигрин отново беше изложен на опасност. Свалихме Олив от небето и войниците ни накараха да се съберем в плътна групичка. После Каул извика името ми и един от пазачите се пресегна и ме измъкна от малката тълпа.
— Само той ни е нужен жив — каза Каул на войниците. — Ако се налага да го застреляте, стреляйте в краката. Колкото до останалите… — Каул насочи оръжие към скупченото множество и стреля. Чуха се писъци и тълпата се люшна. — Там можете да стреляте на воля!
Той се разсмя и вдигна ръце като балерина преди скок. Готвех се да се хвърля върху него, да му избода очите с голи ръце, пък каквото ще да става, когато пред погледа ми изникна револвер с дълга цев и се насочи в челото ми.
— Недей — произнесе лаконично един войник, гадина с широки плещи и лъщяща гола глава.
Каул гръмна със своя пистолет във въздуха и кресна на всички да мълчат, и скоро след това тълпата утихна, ако не се брояха стенанията на този, когото бе уцелил.
— Не плачете, хора, защото имам лек за всички вас! — поде той, обръщайки се към тълпата. — Днес е исторически ден. Двамата с брат ми възнамеряваме да поставим точка на научните изпитания и борбата, на които бяхме посветили целия си досегашен живот, и да се короноваме за двойка крале на чудатия свят. А какво е коронация без свидетели? Така че и вие ще участвате. Стига да се държите добре, ще видите нещо, на което никой не е бил свидетел от хиляди години: господството и експроприацията на Библиотеката на душите!
