— Аз може да съм ви оръжие — заяви Ема, плесна с ръце и когато ги раздалечи, между дланите ѝ изникна възголяма огнена топка.
— И не забравяйте моите пчели! — добави Хю, отвори уста и ги пусна на воля. — Те са доста свирепи, когато ги предизвикат!
Инок, който винаги намираше начин да се присмее в най-неподходящия момент, изпръхтя презрително.
— И какво ще направиш с тях? Ще го опрашиш до смърт ли?
Хю все едно не го чу и се обърна към мен.
— Джейкъб, ти ще си нашите очи. Кажи ми само къде е чудовището и ние ще го жилим, докато му кипне мозъкът!
Моята болезнена стрелка сочеше вече към пътеката, а по начина, по който отровата се трупаше в тялото ми, можех да определя, че се приближава бързо.
— Всеки момент — отвърнах и посочих извивката на пътеката. — Пригответе се. — Ако не беше адреналинът, който изпълваше жилите ми, болката щеше да е съкрушителна.
Заехме нещо като позиции за бой, някои от нас приклекнаха с вдигнати по боксьорски юмруци, други наподобяваха спринтьори, очакващи изстрела за старт, макар че никой не знаеше накъде да бягаме.
— Какъв потискащ и нещастен край на нашите приключения — въздъхна Хорас. — Да бъдем разкъсани от гладен в някакъв уелски пущинак!
— Мислех, че не могат да влизат в примки — рече Инок. — Как, по дяволите, този се е промъкнал?
— Може би еволюират — предположи Милърд.
— Кой дава пет пари как го е направил! — ядоса се Ема. — Тук е и иска да ни изяде!
После над нас едно тънко гласче извика:
— Внимавайте!
Завъртях глава и зърнах лицето на Олив да се дръпва и да изчезва зад скалната стена. Миг по-късно нещо като дълго въже се преметна през ръба. То се размота и се изопна, а завързаната за края му мрежа тупна на земята.
— Побързайте! — обади се отново Олив. — Тук има скрипец — хванете се за мрежата и аз ще ви изтегля!
Изтичахме при мрежата, но тя бе съвсем малка, едва можеше да побере двамина. За въжето, на нивото на очите, бе прикрепена снимка на човек, пъхнат в мрежа — в тази същата мрежа, — със свити отпред крака и увиснал над земята пред гладка скална стена — същата тази стена. На гърба на снимката бе напечатано:
Устройството бе нещо като примитивен асансьор — предназначен за един пътник, а не за осем. Но нямаше време да го използваме по предназначение и ние всички се скупчихме, пъхахме ръце и крака през отворите на мрежата, вкопчени във въжето отгоре, прикачени кой както намери за добре.
— Вдигни ни! — извиках. Гладният бе вече съвсем близо, болката бе непоносима.
В продължение на няколко безкрайни секунди не се случи нищо. Гладният изскочи иззад завоя, използвайки мускулестите си езици за крака, докато атрофиралите му човешки крайници висяха безполезни. Сетне отгоре се чу метално стържене, въжето се изопна и ние подскочихме във въздуха.
Гладният почти бе преполовил делящото ни разстояние. Той препускаше в галоп, разчекнал уста, сякаш се готвеше да ни натъпче всички между зъбите си по начина, по който китовете се хранят с планктон. Не бяхме изкатерили и половината от скалната стена, когато той стигна мястото под нас, вдигна глава и приклекна като пружина, готвеща се да се разгъне.
— Намислил е да скочи! — извиках. — Приберете крака в мрежата!
Гладният заби езици в земята и се изхвърли нагоре. Издигахме се бързо и вероятно нямаше да успее да ни докопа, ала тъкмо когато достигна връхната точка на своя скок, един от езиците му се изви във въздуха и се усука около глезена на Ема.
Тя изпищя, ритна с крак и в този миг мрежата спря своя възход, скрипецът горе бе твърде немощен, за да ни повдигне заедно с гладния.
— Махнете го от мен! — викаше Ема. — Махнете го, махнете го, махнете го!
Помъчих се да го изритам, но езикът на гладния бе як като изплетено от стоманени нишки въже и върхът му бе покрит със стотици малки вендузи, така че всеки, който би се опитал да го отлепи, всъщност щеше да се залепи за него. А след това гладният започна да се издига, прибирайки език, и ужасната му паст се приближаваше, докато накрая усетихме отвратителния му гробовен дъх.
Ема извика някой да я хване, аз протегнах едната си ръка и я сграбчих за роклята. Бронуин се пусна и с двете ръце от мрежата, държейки се само с крака, и обгърна Ема за кръста. После Ема също се пусна — сега само Бронуин и аз възпрепятствахме полета ѝ надолу, — пресегна освободените си ръце и стисна езика.
