— Да си размените ролите с Минванаби — отвърна Кевин. Грохотът на битката нарастваше, Ксакатекас понасяха тежки загуби. — Ако съм прав, Тасайо има друга бойна сила, скрита в тези хълмове. И очаква да атакуваме в низината — резервните му сили ще изчакват скрити, за да ни ударят в тил. След това отрядите, сражаващи се с Ксакатекас, ще се раздвоят. — Вдигна ръце, за да покаже. — Един отряд просто ще задържа Ксакатекас на място, докато другият контраатакува нашата сила. Войската ти ще се окаже обкръжена и ще бъде унищожена, а след това ще довършат бойците на Ксакатекас.
— И какво предлагаш? — нетърпеливо попита Люджан.
— Да пратим малък отряд на помощ на лорд Чипино. Останалата си войска връщаме по долината, през която минахме. След това изпращаме бързо подвижен отряд чо-джа да заобиколи хълмовете, където се крият частите на Тасайо, и да ги принуди да излязат на открито, през хълмовете и към отряда в долината. Атакуващите ни части ще разполагат с предимството на по-високия терен. С добър разчет на времето стрелците ни могат да поразят една трета от тях, преди те да ударят централните ни линии. Ще имаме сражение в долината, но вече с шанс да спечелим, след като всичките ни противници са обкръжени. Бихме могли да ги изтласкаме към чакащите ги копия на Ксакатекас.
Люджан завъртя рязко меча си и изтръска капчиците кръв от острието. В гласа му звучеше възмущение от дръзкия план на Кевин.
— Идеите ти са празни мечти. Само чо-джа могат да се придвижат достатъчно бързо за маневрата, която описваш, а те не са достатъчни, за да обкръжат хълмовете.
— Ще трябва да опитаме — намеси се Мара, — иначе ще се хванем в клопката на Минванаби и ще разбием доверието си с господаря на Ксакатекас.
— Няма — заяви Кевин.
Погледна към склона, където чакаха чо-джа, замръзнали като статуи. Зачуди се за миг дали тези същества имат чувство за достойнство, но веднага го отхвърли като съмнително. Мара и всички с нея щяха да бъдат избити, ако Минванаби получеха възможност да довършат офанзивата си според замисъла — да не говорим, че той, Кевин от Зюн, щеше да бъде обесен позорно, окажеше ли се, че греши. С примирена въздишка, доближаваща се до смях, мидкемиецът отново си пое дъх и описа намеренията си на Мара и Люджан.
Тасайо едва потисна срамния подтик да удари с юмрук по скалата.
— Проклятие, защо онази курва не заповядва на войските си да атакуват? Баща й и брат й не бяха страхливци. Защо се колебае?!
Долу в напечената от безмилостното обедно слънце пустиня силите на Ксакатекас се събраха в плътен защитен кръг от щитове. Приковани на място и обкръжени от вражески воини, те не можеха да направят нищо, освен да стегнат редици и да понасят загуби, докато Мара изпрати подкрепления. Черно-жълтото знаме с герба упорито стърчеше над гъмжилото от защитници, скривано от време на време от прах. Тасайо примижа над долината, затрупана с плувналите в кръв тела на мъртви от племената и с жълто-пурпурните брони на падналите цурани. Очите му се взираха към хълмовете отвъд нея, във войските на Акома, които все още се задържаха там.
— Защо се бави? — сопна се нетърпеливо Тасайо. — Животът на съюзника й е застрашен и честта на цялата й фамилия е под заплаха.
В низината, прикован на място от враговете, лорд Чипино сигурно се питаше същото. Зов на рог се извиси от обсадения в низината отряд, отчаян сигнал за помощ. В отговор малко плътно каре се откъсна от хълмовете и настъпи към битката в низината.
— Половин отряд — каза Ударният водач на Минванаби.
— Виждам. — Тасайо погали дръжката на меча си. Потисна импулса да закрачи нервно и си сложи скромния шлем без пера, който беше взел за кампанията си в пустинята. — Трябва ми по-добър изглед. — Щракна токата и затегна шлема с каишката. — И ми намери бегачи! Ще трябва да известим отрядите, скрити зад хребета, че битката изобщо не се развива според плана.
— Слушам. — Ударният водач се отдалечи припряно пред гневния поглед на Тасайо. Но в раздразнението на пълководеца му нямаше никакво обезсърчение. Тасайо знаеше, че битките невинаги тръгват според намеренията. И че един гениален командир, един майстор на тактиката винаги може да обърне временния неуспех в предимство.
Люджан с трепет опря ръка на хлъзгавата ръбата черупка на чо-джа. Потисна импулса отново да попита насекомоподобния Ударен водач дали има нещо против да носи на гърба си ездач. Съществото и подчинените му се бяха съгласили с другоземската молба на Кевин и да пита отново означаваше да подложи на съмнение достойнството на чо-джа.
— Мокс’л, ще ми кажеш, ако ти създавам неудобство — каза компромисно Бойният водач на Акома.
Мокс’л извърна кръглата си покрита с черна броня глава, очите му бяха скрити в сянка под шлема с пера.
— Имам достатъчно сила за целта — отвърна с напевен глас съществото. — Да приклекна ли, за да се качиш?
Люджан потръпна и побърза да отвърне:
