— Не. Не е нужно. — Беше по-скоро готов да си скъса гащите, отколкото да позволи офицерът чо-джа да прояви и най-малкото раболепие. Зачуди се, докато търсеше наблизо някакъв камък, на който да стъпи, за да се качи, дали ако ролите им бяха разменени, воините в отряда му щяха да приемат така драговолно наложеното от необходимостта. Може би Кевин беше прав, че цуранското понятие за чест е егоистично. След това, докато се мъчеше непохватно да се покатери върху гладката хитинова черупка на чо-джа, прогони от ума си тези неблагочестиви мисли. Лошо беше да се разсъждава за богохулни неща, когато ти предстои битка. Ако Акома си бяха спечелили гнева на боговете, много скоро щеше да го разбере.
С трепет, който заради честта изобщо не биваше да издава, Люджан се вкопчи зад вратния сегмент на чо-джа, прехвърли крак над закръгления му леко наръбен торс, подскочи и се метна отгоре. Трите чифта крака на съществото леко се сгънаха да поемат тежестта му и отново се изправиха. Останалите воини от отряда последваха храбрия му пример и възседнаха отряда чо-джа. Дори седлата да им се сториха хлъзгави и неудобни, никой не се оплака.
— Как се чувстваш, Мокс’л? — попита Люджан.
Гласът на чо-джа прозвуча странно, идваше някъде отпред и под него. Съществата обикновено ходеха изправени в компанията на хора и прибягваха до шестте си крака само щом се наложеше да бягат.
— Много мило от твоя страна, че ме попита, командире. Не съм притеснен. Но бих те помолил да внимаваш за сигурността на долната част на задно крачния си член, за да не би подострената част на моя предно ръчен член да те нарани, когато затичам.
Люджан погледна надолу и видя, че глезените и прасците му наистина са изложени на риск да бъдат накълцани, когато чо-джа се изпънеше да затича с пълна сила.
— Позволявам си да те посъветвам — продължи учтиво Мокс’л. — Закрепи коляното си зад страничната изпъкналост на черупката ми. Издатината би могла да ти осигури опора.
— Съветът ти е много мил и ти благодаря — отвърна Люджан с малко приповдигната учтивост, съответстваща на етиката на родения в кошера. Издърпа още крака си и откри, че телесната особеност, спомената от Мокс’л, наистина е добра опора. След това, малко объркан, затърси по горната част на обвивката на насекомоподобния нещо, за което да се хване.
Усилията му бяха посрещнати от тенекиения смях на Мокс’л. Съществото кривна глава и успя да извие лицето си и да го погледне по начин, който никой човек не можеше да повтори.
— Командире, частите на тялото ми не са меки като твоите. Ръцете ти могат да се хванат за шийната ми става безопасно. Трахеята ми е предпазена от външната кора достатъчно добре и няма да се притесни от силата ти.
Все още колебливо, Люджан направи каквото му казаха. В мига, в който пръстите му се наместиха, лицето на Мокс’л се извърна напред.
— Готови сме, командире. Време е да побързаме.
Чо-джа се понесоха напред със стряскаща бързина, присъща за расата им. Люджан за малко не изхвърча от гърба на Мокс’л, но се вкопчи и успя да запази равновесие. С почти механична прецизност и без никаква издадена гласно заповед отрядът чо-джа стегна редиците си. След това, може би едва сега усетил крехкото равновесие на ездача си, Мокс’л се задържа, спря отряда и зачака заповедта на Люджан.
Бойният водач на Акома вдигна ръка, за да даде знак да тръгнат пак, но нечий глас извика:
— Не стискай толкова силно с прасците, че ще се изтърсиш по задник!
Люджан извърна глава и видя роба варварин на Господарката, ухилен до ушите. Помисли дали да не отвърне на подигравката, но реши, че ще е по-достойно, ако я пренебрегне. Кевин беше майстор в грубите шеги, но хич го нямаше в по-дискретните обиди. След това, с малко закъснение, си спомни, че както разправяха, варварите в Мидкемия яздели огромни зверове в битка. Съветът може би беше ценен и предложен съвсем искрено.
— Ти по-добре се погрижи за безопасността на господарката — извика Люджан, после махна с ръка и чо-джа се понесоха в бяг.
Дългите им многоставни крака се приспособяваха към терена с нечовешка бързина. Горещината не ги притесняваше. Походката им беше на леки тласъци, но почти без люшкане и друсане. Люджан се възхити на усещането за невъобразима бързина. Вятърът плющеше в офицерските му пера и вееше подалата се изпод шлема коса. Сърцето му се изпълни с възбудата на непознатото и забравил за всякакво благоприличие, той усети, че се с ухилил като момче. Но лекомисленият му възторг бързо изчезна, щом Мокс’л стигна до ръба на платото и се втурна презглава по скалистата стръмнина към низините.
Люджан едва овладя трепета си. Скоростта на чо-джа беше главозамайваща, твърде бърза за човешките реакции.
