Освен него имаше още седем души, но само едно момче — Матс, и Матс му допадаше. Всъщност му напомняше за мама — постоянно говореше колко е ужасен светът и колко ненормални са хората. Матс обичаше да се гримира, не точно като мама, а с черно около очите и черен лак за нокти; обичаше всичко черно. Носеше само черни дрехи, а стените на стаята му бяха облепени с плакати с разни хора, които свирят в групи, и те облечени в черно, но с бял грим и гривни с шипове. Метъл. Това свиреха групите. Момченцето говореше малко, по-често слушаше, когато Матс пускаше музика в стаята си, сочеше и обясняваше. Има много видове метъл. Има спийдметъл и детметъл, най-много го очароваше блекметълът. Музиката не му харесваше кой знае колко, твърде много виеха, но разказите му допадаха, особено когато ставаше въпрос за блекметъл. За групите, принасящи в жертва козли и разпъващи на кръст голи хора на сцената, и за текстовете за Сатаната и за смъртта.
След една година момченцето започна да се чувства у дома си. Не както с мама, разбира се, но този дом все пак бе по-хубав от останалите. Хюрюмланският разсадник. Тук имаше парници и той се научи да сади и отглежда цветя и други растения, обичаше и учебните часове. Макар да бе по-малък от останалите, очевидно беше много по-умен от тях — често учителите го викаха след часовете.
Обичаше всички предмети. Английски, норвежки, математика, обществени науки, география: всяка нова книга беше среща с нов свят и той не можеше да им се насити. Момченцето харесваше особено Ролф, един от учителите им — той най-много го хвалеше. Даваше специални задачи само на него. И му се усмихваше широко всеки път щом успяваше да ги реши. Именно Ролф се погрижи да получи компютър — не на всички бяха дали — и известно време момченцето почти не можеше да спи, а и не беше нужно, имаше толкова много за учене. Стоеше буден по цяла нощ, заобиколен от книгите и компютъра, нямаше търпение да му дадат нови задачи.
Най-приятно обаче му беше в компанията на Матс. Опитваше се да избягва момичетата, доколкото беше възможно. Защото те бяха такива, каквито мама му ги описваше — приветливи отвън, но неискрени и покварени отвътре, тъй че най-добре да стои настрана. И Матс не обичаше момичетата. Всъщност той нищо не обичаше, освен метъла — и книги не обичаше да чете, освен ако не се отнасяха до неща като ритуали, кръв, Сатаната и как се възкресяват хора от мъртвите.
— Хелене е тъпачка — заяви една вечер Матс, когато двамата бяха в стаята му, но момченцето не беше съвсем съгласно.
За него Хелене бе сред най-милите хора, които бе срещнал, след като го взеха от къщата на мама, обаче не възрази. Не искаше да спори с Матс, страхуваше се, че няма повече да го кани в стаята си.
— Виж, брат ѝ е готин.
— Хенрик ли? Онзи от магазина за хранителни стоки.
— Да — ухили се Матс.
— Защо да е готин?
— Знаеш ли, че някога са били членове на секта?
— Не — отвърна момченцето, без да е съвсем наясно какво е секта, но широката усмивка не слизаше от лицето на Матс, следователно беше нещо хубаво.
— В Австралия — уточни той. — Когато са били малки. Сектата се е казвала „The Family“. Правили са опити с деца. Внушили са им, че жена на име Ан е майка на всички. Трябвало да се обличат еднакво, да си носят еднакво косите. Тъпчели ги с медикаменти: анатензол, халоперидол, тофанил. Даже ЛСД. Представяш ли си?! Деца, надрусани с ЛСД, затворени в малки, тъмни помещения, съвсем сами.
Момченцето, вече почти юноша, не беше чувало никое от тези названия, но Матс знаеше много за лекарствата — имаше си хапчета, които да взема всеки ден, никога не ги пиеше, обаче без съмнение беше експерт.
— Съвсем са откачили, превъртели са тотално — отново се ухили Матс. — Особено братът. Хенрик. Мислел се е за сова.
— Сова ли?
— Птицата на смъртта.
Детето, практически младеж, захласнато слушаше разказите на Матс.
Как Хенрик, братът на Хелене от магазина за хранителни стоки, на вид съвсем обикновен човек, е лепил по тялото си пера и е изпълнявал ритуали в отдалечена барачка до оградата на имота, убивал е птици и е възкресявал мъртвите.
— Било е отдавна, но е самата истина — възторжено разказваше Матс. — Сега вече е нормален, но известно време е бил тотално изперкал. Точно като теб.
— Като мен ли?
Не разбра какво иска да каже Матс.
— Ами като теб. Осъзнай се! Цял живот затворен сам с майка си. Живял си с луда вещица. Дявол да го вземе, с теб си приличаме. Правиш впечатление на идиот, но вътрешно си ку-ку. Това ми харесва у теб. Майната им на всички нормални! Сова, за бога! Лепил е пера по тялото си! Не е ли страшно готино?
Момченцето не почувства нищо особено, когато Матс му показа как се възкресяват мъртви там, при блатото. Намериха малко птиче в едно гнездо и Матс го удуши с връзка за обувки. После подредиха свещи във формата на петоъгълник, докато Матс четеше на висок глас непонятни думи от някаква своя книга.
Не почувства нищо особено.
Когато го уби.
