Бяха минали осем години.
Споменът беше избледнял.
Човек забравя, добавя, променя.
Може би тя щеше да успее да го заличи още един път. Но първо трябваше да знае повече.
— Защо питате?
— Смятаме, че серията от нападения, изнасилвания и смъртни случаи може да има връзка с въпросната група и станалото с Линда Форш — отговори Ваня сухо, все така впила очи в жената на фотьойла.
— Наистина ли?
— Да, вие пострадахте ли? — обади се Себастиан.
— Не.
Бърз отговор, бърза лъжа. Себастиан го усети, беше сигурен, че и Ваня не го е пропуснала.
— Сигурна ли сте?
Ингрид обмисли бързо алтернативите. Дали щеше да й помогне с нещо това, че тя също е жертва? Че вече е получила наказанието си. Не в чисто юридически смисъл, разбира се, но в личен план. Във всеки случай не можеше да навреди.
— Не искам никой да знае… — промълви тя и сведе очи към скута си.
— Не е необходимо да се разчува.
Ингрид пое дълбоко въздух, вдигна глава и без да откъсва очи от Ваня, разказа за двете нападения. Какво стана. Първия път, докато вървеше към колата си след среща в църквата. Втория път у дома.
Спринцовката.
Ужасният чувал.
Когато го изрече на глас, пред други хора, изведнъж усети колко дълбоко й е повлияло, как са й се отразили ужасните преживявания, как се е самозалъгвала, че се чувства по-добре; същевременно обаче изпитваше благодарност, че вярата й помогна да мине и през това, да продължи напред.
Искаха да знаят дали го е видяла.
Не го беше видяла. И двата пъти се беше промъкнал зад гърба й. Каза им датите и часовете на нападенията. В схемата, която извършителят явно следваше, и двете се оказваха преди атаките над Ида. Тоест Ингрид е била първата жертва. Звучеше правдоподобно. Все пак тя беше водачът на групата.
Разказът за станалото я разтърси. Извика на повърхността спомени, които с всички сили бе потискала. Трябваше да излезе за малко, да пийне вода, да дойде на себе си.
— Разкажете за Линда — помоли Ваня, когато тя се върна при тях и пак седна.
— Не знам какво да кажа…
— Как дойде при вас?
— Беше бременна, лекарите й бяха препоръчали да прекъсне бременността и тя се нуждаеше от помощ и подкрепа, беше чула за нас от приятелка.
— Защо са й препоръчали да прекъсне бременността?
— Според тях имало риск и за нея, и за детето.
— Затова я убедихте да го задържи, въпреки че сте знаели колко е опасно за нея — обобщи Ваня, като се мъчеше да говори със спокоен глас, да се държи професионално.
— Не сме я убеждавали — поправи я Ингрид. — Тя дойде при нас, защото искаше да го задържи. И никой не „знаеше“ дали е опасно за нея. Никой освен Господ.
— Значи мнението на лекарите не е било от значение? — попита Себастиан и не се справи така добре като Ваня със скриването на възмущението в гласа си.
— Бог можеше да пожелае и тя, и детето да оживеят и тогава щеше да стане точно така — отвърна Ингрид твърдо и уверено.
— Но той явно не е пожелал — отбеляза Себастиан. — Брадатият тип горе на небето се е съгласил с медицината…
Ингрид беше изтърпявала това безброй пъти. Критика от либерални тълкуватели на Библията, които приспособяваха вярата към ценностите на светското съвремие и неглижираха значението на Светото писание — те бяха друго, с тях тя знаеше как да води дискусия. Но заклет атеист, с какъвто беше убедена, че си има работа в лицето на Себастиан — такъв дори нямаше желание да удостоява с отговор. Замълча и го изгледа едва ли не съчувствено.
— Значи Линда е дошла при вас… — Ваня се опита да върне разговора към причината за идването им.
Не за първи път личните възгледи на Себастиан и начинът, по който ги изразяваше, водеха до риск свидетелят или заподозреният да откажат да говорят повече с тях.
— Нямаше никаква подкрепа у дома — кимна Ингрид. — Мъжът й, бащата на детето, се отдръпна. Дистанцира се от нея, доколкото разбрах.
— Ами родители, братя и сестри, приятели?
— Родителите не знаеха за препоръката на лекарите. Тя не искаше да им казва. Нямало да я разберат. — Ингред направи кратка пауза, наведе се и впи очи във Ваня, сякаш беше от изключителна важност тя да я разбере правилно. — Беше съвсем сама. В тази извънредно тежка ситуация имаше само нас.
— Какво стана на 22 юни 2010-а?
