— Сигурен съм, че все някъде има някоя откачена свободна църква, която би ви приела с отворени обятия.
— Себастиан — намеси се Ваня решително. — Млъквай.
Той се подчини. Знаеше какво иска тя, какво той за малко да провали. Ваня пак се обърна към Ингрид:
— Извинете колегата ми. Моля ви, продължавайте. Какво стана?
С общи усилия качват Линда в колата, на задната седалка. Все още кърви, но от време на време идва в съзнание, уплашена е, объркана е. Ингрид шофира. Ребека и Ида седят от двете й страни, неспособни да помогнат с каквото и да било. Паникьосани. Улрика е на седалката до шофьора. Ингрид се опитва да се съсредоточи върху пътя, върху възможно най-бързото преминаване през все още по лятно светлата нощна Упсала. От време на време поглежда в огледалото за обратно виждане.
От задната седалка се чува поток от осведомявания и въпроси с високи, пронизителни гласове.
Тя кърви!
Кога ще стигнем?
Загуби съзнание!
Ще оживее ли?
Мисля, че не диша. Диша ли?!
Напрегната, Ингрид ги моли да млъкнат, не знае, не може да отговори на въпросите им. Пак поглежда в огледалото. Линда за миг идва в съзнание. Очите й са уплашени и умоляващи. Знае, че всичко се е объркало, и с жалния си поглед мълчаливо умолява Ингрид да я спаси. Но въпреки това тя спира, когато са само на няколко минути от входа на спешното отделение. Изведнъж го осъзнава. Пристигането й с Линда в болницата няма да остане без последствия.
Ще се задават въпроси, ще се изискват отговори, ще се правят връзки.
Докато се опитват да решат какво да правят, бавно приближават болницата. Накрая намират усамотено място близо до спешното и изкарват Линда от колата. Внимателно я оставят на земята, докато Улрика, която изглежда най-овладяна от всички, изтичва до спешното, отива на регистратурата. Бързо обяснява, че навън, на земята, лежи жена, кърви, изглежда много зле. После изчезва, преди някой да успее да я разпита, и отива на уреченото място, където я чакат останалите. Виждат как служителите на спешното отделение намират Линда и я вкарват в отделението. След това жените си отиват. По пътя никоя от тях не продумва.
Връщат се в църквата, почистват тоалетната, подреждат. Събитията от вечерта се заличават, все едно не са ставали. Уговарят се за история, към която при нужда да се придържат всички. Били на гости на Улрика. Хапнали и си поприказвали. Ингрид и Ребека тръгнали с Линда към дома й. По пътя се разделили. Недалеч от болницата.
Направиха всичко по силите си за Линда. Независимо от изхода, няма причина Ab ovo да се замесва. Няма полза. С натежали крака и натежали сърца се разделят пред църквата. Никоя не се гордее със стореното, но нямаха избор.
