— Но Линда му обърна гръб, когато той не подкрепи решението й да задържи детето. Мисля, че беше влюбен в нея.
— Оказва се, че като малки всяка вечер седели заедно на покрива. Гледали залеза, говорели си за всичко, той й бил повече като брат, отколкото истинския й полубрат — завърши Ане-Ли разказа си за посещението при Тересе.
— Е, какво знаем за Борис Холт? — обърна се Торкел към Карлос и Били.
Мъж, загубил любимата си. Точно каквото търсеха.
— Шеф на логистиката във фирма, продаваща домакински уреди. Живее край Нортелйе от 2013, женен от 2015-а с две доведени деца — докладва Карлос.
— Изпратихме ли някого при него?
— Няма смисъл, вчера заминали за Кипър. Есенна ваканция. Връщат се в неделя.
Торкел разбра, че ще трябва да чакат. Да се обаждат на кипърската полиция, за да разпита Холт на място, беше неосъществимо по няколко причини; ако се свържеха с него, в най-лошия случай щяха да го предупредят, че са го надушили, а това не беше много разумно, когато заподозреният вече се намираше извън страната. За момент Торкел се поколеба дали да не изпрати в жилището на Холт край Нортелйе технически персонал да събере ДНК, за да са сигурни до прибирането му в Швеция дали той е извършителят; Холт обаче не можеше да се класифицира като главен заподозрян въз основа на информацията, с която разполагаха — харесвал е Линда, това беше всичко; нямаше как да е оправдание за извършване на обиск.
— Досега не се бях замисляла — прекъсна Ваня размислите му. — Ако планът е жените да забременеят… 2018 сме, достатъчно е само да вземат противозачатъчно.
— Бих казал, че Тересе е единствената, с която би се получило — отвърна Себастиан. — Ако членуваш в Ab ovo, едва ли ще одобряваш аборта.
— Тересе се е прибрала с онази служба „Автомобили за безопасност“, какво знаем за тях? — Ане-Ли насочи разговора в друга посока и се обърна към Карлос, който се поизправи и погледна отворения на масата бележник.
— Започнали преди пет години като услуга за студенти, оттогава се разраснали и сега имат пет автомобила. Управлява ги основателят Феликс Хукстра.
— Той какво каза?
— Нямаше го.
— Къде е?
— Линшьопинг, Векшьо и после Бурос, малко турне из всички университетски градове, където общините проявиха интерес към нашата идея — обясни младата жена, която отвори вратата при позвъняването на Карлос.
След като той показа полицейската си карта и каза какво иска, тя го покани в офиса на „Автомобили за безопасност“ в центъра на Упсала. На първите му въпроси отговори, че се казва Саманта и в момента е сама.
— Това не е общинско начинание — отбеляза Карлос, когато я последва към една от стаите, след като отказа да си свали връхните дрехи.
— Не, но въпросите на безопасността в момента са страшно актуални, властите се опитват да си сътрудничат с бизнеса. Както при нас.
Саманта размаха ръце из празното помещение — жест който трябваше да обхване цялата им фирма. Което не беше трудно. Три бюра и пет компютъра. Кухненски бокс в единия ъгъл. Табло за бележки, няколко постера и карта на Упсала на стените.
Саманта обясни, че ще е сама, поне докъм четири часа, когато започваше да се стъмва. Тогава услугите им бяха най-търсени. Почти всички, които работеха за тях, си имаха и друга професия и обикновено не можеха да идват повече от няколко пъти в седмицата, и то привечер.
— Колко души работят тук? — попита Карлос.
— Двайсетина, но в обикновена вечер тук сме трима-четирима плюс шофьорите. През почивните дни малко повече.
— Ще ми трябва списък на всички служители.
— Те не са служители, всички са доброволци, не получават заплата.
— Ще ми трябва списък на всички, работещи тук — промени въпроса си Карлос без ни най-малък намек за раздразнение, макар че Саманта трябваше да разбере какво има предвид още първия път и с тази поправка се прояви като доста дребнава.
— Всички представят свидетелство за съдимост — обясни Саманта по начин, който трябваше да покаже колко излишно е искането на Карлос.
— Не се съмнявам, но все пак списъкът ще ми трябва.
В най-добрия случай щеше да изскочи име, което вече фигурира в разследването. Някой, когото можеха да свържат с Линда Форш или някоя от жертвите. И по-странни неща ставаха.
— Не съм сигурна къде е точно, Феликс се занимава с тези неща. Или Реми, тя върши основната част от административната работа, но тя отсъства днес.
— Обадете се на някой от двамата — предложи Карлос, което Саманта като че ли прие за добра идея.
Тя извади телефона си, набра номер, след няколко секунди получи отговор, каза, че е тя и обясни за какво се обажда. После отиде при един от компютрите и се логна, получи инструкции как да продължи, насочиха я до местоположението на файла и след малко принтерът в ъгъла забръмча.
— Има ли още нещо? — попита, докато държеше телефона на ухото си.
— Пазите ли информация за всеки превоз?
— Пазим ли информация за всеки превоз? — повтори Саманта по телефона.
Няколко кимвания, едно „окей“ и пак щракане по клавиатурата.
