Били стана от леглото и излезе от спалнята, тихо затвори вратата зад себе си и се замъкна до лаптопа на кухненската маса. Сега, когато Йенифер официално беше обявена за изчезнала или дори я смятаха за мъртва, съществуваше риск да се върнат назад и да проследят последните месеци от живота й. Той не биваше да допуска грешки.
Били седна, отвори лаптопа и се логна. Планът беше прост, изпълнението му обаче изискваше и време, и специализираните му познания.
В онзи миг реши да поддържа Йенифер жива дигитално.
Обади се на Мю да й каже, че ще му се наложи да работи още една седмица по случая с Риалити убиеца. Прокурорът държал да не допуснат и най-малък пропуск в разследването. Тя, разбира се, се разочарова, предложи да се върне в Стокхолм да му прави компания. Той успя да я разубеди, каза, че ще е по-добре да си остане на западното крайбрежие, да се види с приятелите си, както възнамеряваше, а той щеше да отиде възможно най-скоро.
Така си спечели една седмица.
Събра телефона на Йенифер, компютъра й, дебитната карта, устройството за онлайн банкиране и всичко друго, което можеше да му потрябва. Провери колко често има навик да пише в социалните мрежи. Извади късмет. Инстаграм един-два пъти седмично, Фейсбук също. Малко комуникация през месинджър, но нищо, с което да не може да се справи. Най-трудно щеше да е, ако някой позвънеше, но и тук късметът бе на негова страна. Най-близките й хора, изглежда, предпочитаха да общуват с нея чрез есемеси и Снапчат. Когато все пак някой позвънеше, той не вдигаше и по-късно отговаряше с есемес, че е видяла, че са я търсили, нали така? Обикновено не се оказваше нищо важно и се разбираха с още едно-две текстови съобщения.
Той посвети седмицата в Стокхолм на спорадични постове в социалните мрежи — как Йенифер обикаля сама из града и й хрумват разни мисли. Обикновено тя не беше на снимките, които качваше, но Били знаеше, че поне от време на време трябва да пуска по някое селфи. Не често — щеше да отнеме време, а и беше рисковано, трябваше да прецени правилно пропорциите, светлината и разстоянието. Новите технологии обаче го улесняваха. В днешно време възможностите за фалшифициране на снимки и видео бяха по-големи откогато и да било и ако се направеше правилно, реално ставаше невъзможно да ги различиш от истинските.
Останалото време посвети на четене на постовете й, за да се запознае със стила й, начина й на изразяване, употребата на съкращения и емоджи. Успешно отклони няколкото покани за питие, басейн и барбекю. Като цяло засега никой не поставяше под въпрос присъствието й в интернет. И в живота.
Следващата седмица той замина при Мю на западното крайбрежие. Това беше най-трудната част. Сам в Стокхолм можеше изцяло да се съсредоточи върху задачата и почти забравяше какво бе сторил. Когато се върна в истинския свят, стана по-тежко. Обикновени хора, общуване, приятели, деца на приятели, миниголф, разходки, нощи с Мю. Понякога сякаш стоеше извън ставащото около него и се гледаше отстрани, убеден, че му личи в какво се е превърнал. Костваше му такива усилия да се държи нормално, че се боеше да не се получава обратният ефект. Пусна няколко поста, които намекваха, че Йенифер още е в Стокхолм, но възнамерява скоро да пътува.
Откриването на дрехите и вещите на Йенифер се забави повече, отколкото Били очакваше. Вярно, труднодостъпна пещера и до голяма степен неизследвана, и затова опасна за повечето хора, но все пак.
Отиде до Франция в средата на юли.
Преди това се погрижи тя да си „изгуби“ телефона за близо седмица и затова помоли който иска да се свърже с нея, да я търси през месинджър. По този начин поне не му се налагаше да пуска снимки. После тя се върна и разказа, че заминава с автобус за Франция, но не спомена, че смята да се гмурка, докато е там.
Франция се оказа предизвикателство.
Първо, да отсъства близо седмица, без да събуди подозрения у Мю, второ, да фалшифицира пътуването с автобус дотам, без да показва автобуса — да не би някой да потърси транспортната фирма; да се погрижи Йенифер да отсяда в хотели с автоматична регистрация и без камери за наблюдение на входовете; да пристига късно, да си тръгва рано, та възможно най-малко други гости да могат да я видят. Да внимава къде се използват кредитните й карти.
След четири дни той преустанови всякакви постове и тя изчезна. Чу, че баща й я обявил за издирване, когато не се върнала на работа в началото на август, както била казала, но оттогава нататък — нищо.
До днес.
Най-после бяха намерили вещите й, които той беше оставил в труднодостъпната подводна пещера. Безотговорно от негова страна да се гмурка там, но усещаше, че е нещо, което самата Йенифер би сторила.
За вълнението, предизвикателството, адреналина.
Поне Били така се надяваше.
Сега провери името й във всички платформи. Няколко коментара на страницата й във Фейсбук как не можели да повярват, че е истина и се надявали Йенифер скоро да се обади, но той не виждаше някъде да е допуснал грешка. Никой не беше забелязал, че не са я виждали на живо от края на юни.
— Какво правиш?
