Началото на деня му беше необичайно във всяко едно отношение. Вместо, както обикновено, да се събуди посред нощ със схваната от стискането дясна ръка и с терзанието от кошмара, все още полепнало по него като паяжина, в шест и половина го събуди Ренате. Навън още беше тъмно, но беше сутрин, не нощ. Усещането за празнота и потиснатост, което по правило идваше след завоеванието, го нямаше. Вярно, удовлетворението от нощта беше отминало, но във всеки случай не се чувстваше по-зле от обичайното, установи той, докато ставаше от леглото и се обличаше. Изведнъж усети, че не изпитва нужда незабавно да се махне, и за своя изненада се присъедини към Ренате на закуска в кухнята. И преди беше попадал на тях. Жените, които даваха нещо повече от просто секс. По тях можеше да си паднеш и даже да ти хрумне, че искаш пак да ги видиш. Особено ако си поизлязъл от форма. Себастиан дори си имаше дума за тях.
Лепливи.
Ренате беше от лепливите жени.
В нейна компания беше спокоен, ненапрегнат. Не че имаше каквато и да било вероятност да се получи нещо трайно — ако зависеше от него, повече никога нямаше да я види; но това беше приятно преживяване, каквото не му се случваше често.
— Извинявайте, малко закъснях — каза Себастиан и погледна към Ваня.
Дали да признае защо закъсня? Какво стори? Да й покаже, че щом на нея не й пука за него, и на него няма да му пука за нея. Нямаше какво да загуби, но пък нямаше и какво да спечели, особено от другите от екипа, затова се въздържа. Мина зад Карлос и Били на път към най-близкия свободен стол. Били като че ли играеше компютърна игра, забеляза той, когато хвърли едно око към екрана му. Значи явно още не бяха започнали работата за деня.
— Е, какво става? — попита, издърпа стола и седна.
— Говорехме за жертвите, за реда… — Ане-Ли посочи дъската, в чийто ляв край висеше страница от флипчарт със списък на вече до болка познатите имена.
Ингрид. Ида. Тересе. Ребека. Клара. Ингрид. Ида. Тересе.
— Ребека е мъртва, така че ако следват схемата си, Клара е следващата — обясни тя, макар да не беше необходимо. Себастиан много добре знаеше кой къде е в схемата. — Не сме съвсем готови с подробностите — продължи Ане-Ли, — но имаме план как да ги изясним.
— Може ли да чуя?
Първата им задача беше да свикат нова пресконференция. Да съобщят, че е имало ново изнасилване, че предишна жертва е била нападната отново. После неохотно щяха да признаят, че нямат сигурна версия, все още нямат заподозрени и че за момента не знаят точно защо е била нападната два пъти, нито дали съществува връзка между жертвите. Щяха да създадат впечатление, че не са стигнали доникъде с разследването; Себастиан подозираше, че този път Торкел ще има далеч по-водеща роля в пресконференцията.
— Дали извършителите ще ни повярват, че не сме открили никаква връзка? — усъмни се той.
— Така смятаме — отговори Ане-Ли сериозно. — Не знаят, че сме говорили с Ингрид Дрюбер, медиите не са писали и за самоубийството на Ида, нито пък са го свързвали с нас.
— Те вярват, че ние вярваме, че втората жертва е била Тересе, а тя дори не е била в Ab ovo — добави Торкел.
— Дори и да не споменем нищо за Ида, не смятате ли, че онези ще приемат, че е съобщила в полицията?
— Може би, в най-лошия случай. Но въпросът е дали това ще ги спре, дори да е така.
Себастиан обмисли чутото и после поклати глава:
— Не, нищо няма да излезе.
Той се изправи, престори се, че не забелязва въздишките на останалите и сърдития поглед на Ане-Ли.
— Дори да ги накараме да повярват, че не търсим нещо, свързано с Ab ovo и Линда Форш — той пак погледна списъка с имената на стената, — би трябвало да са наясно, че сме изяснили списъка. Че Клара е следващата.
— Пак казвам: може би — отвърна Ане-Ли. — Но според мен си имаме работа с извършители, склонни да поемат рискове.
Вярно, Себастиан трябваше да го признае. Може би щяха да нападнат Клара, въпреки че беше рисковано, и можеше да се окаже последното им деяние. Поне за единия от тях. Той сви рамене.
— А после?
— Клара и мъжът й писаха във Фейсбук и Инстаграм, че той и синът им отиват при баба и дядо за есенната ваканция. Така че тя ще е сама вкъщи, работата не й позволява да пътува с тях.
— И ние ще я държим под наблюдение?
— Не точно. Не само.
— Понякога аз ще заемам мястото й — обади се Ваня и Себастиан веднага усети как го обзема безпокойство. Малкото радост, която бе изпитал сутринта, изчезна за миг; замени я тревога. — Ингрид, Ида и Тересе бяха нападнати в домовете им, така че аз ще бъда там.
— Не разбирам — промълви той и бързо получи обяснение.
Идеята беше Ваня да е в къщата нощем, сутрин да си тръгва, да се среща с Клара, която щеше да живее в апартамента на Ваня, Клара щеше да отива на работа, като гледа през деня да не остава сама и за миг, а когато се прибереше вечер, пак щеше да се разменя с Ваня, която щеше да вкарва колата в гаража „вкъщи“, да се затваря в къщата и да нощува там.
— А ако някой я причака? — попита Себастиан и забеляза, че тревогата му прозвуча по-скоро като раздразнение и яд.
