— Не можем да проверяваме къщата всеки ден, преди тя да се прибере — обясни Ане-Ли. — Възможно е те да я наблюдават.
— Но Били ще сложи камери и сензори за движение — намеси се Торкел, преди Себастиан да продължи с възраженията. — Ще знаем, ако някой влезе.
Себастиан само поклати глава. Не му харесваше, но знаеше, че няма никакво значение какво мисли той. Така щяха да постъпят; а и ако оставеше настрана инстинктивното си нежелание дъщеря му да бъде пратена под прикритие и изложена на риск, планът не беше толкова лош.
Можеше да се получи.
Трябваше да се получи.
Никога нямаше да прости на никого от тях, ако нещо се объркаше.
Тересе пак е съобщила в полицията, но не и Ида.
Звучи невероятно, но може би не е.
Казаха, че не са направили връзката.
На пресконференцията в понеделник.
Не им и трябва, за да разберат коя е следващата.
Затова наблюдават Клара.
Тя е сама вкъщи.
Сигурна, че могат да я защитят.
Бях там. Видях ги.
Това усложнява нещата. Прави ги по-опасни.
Но аз ще успея.
На всяка цена.
Те ще страдат.
Както аз страдах.
Както ти страда.
Смятах да го направя на празниците.
На Хелоуин. Или на Задушница.
Когато почитаме мъртвите.
Но промених плана.
Ще трябва да е утре.
Петък.
Ще се подготвя.
Петък сутрин.
Още преди да е звъннал будилникът, Ваня се събуди със свит от напрежението стомах. Полежа малко, като дишаше дълбоко, след което извади пистолета изпод възглавницата на Сакариас и го премести на нощната масичка.
Всеки ден можеше да се случи нещо.
Днес, утре, вдругиден.
Но пък иначе започваше да става странно обичайно да се буди в двойното легло в спалнята на Клара и Сакариас и да гледа сватбената им фотография на бялото бюро до гардероба, а на стената — снимките на Виктор в различни възрасти.
Първите нощи спа неспокойно. Всъщност изобщо не спа, ослушваше се и реагираше на всеки звук. Нощем във и около всяка къща се чува какво ли не, но тъй като за нея тук всички шумове бяха нови и непознати, тя не знаеше какви са, дали са нормални, или не.
Дали означават, че има някого в къщата.
Освен нея.
Някой с лоши намерения.
От време на време се чуваше с Били. Посред нощ. Молеше го да прегледа всички камери още веднъж. За всеки случай. Уверяваше се по радиостанцията, че подкреплението е на място. Че са будни. Че са наблизо. Проверяваше оръжието си, гледаше винаги да й е подръка.
Но нищо не се случваше.
Цяла седмица.
Тя стана от леглото и отиде в банята. Там нямаше прозорци, затова нямаше нужда да се старае да се извръща или по друг начин да крие лицето си. Заключи вратата и влезе под душа. Почувства се по-спокойна, но и малко глупаво, като остави пистолета в неръждаемия кош, където стояха шампоанът, балсамът и душ гелът. Гола в банята се чувстваше най-уязвима и изпитваше нещо, което най-добре можеше да се оприличи на страх.
През седмицата се стараеше от време на време да се мярва на прозорците. Беше висока колкото Клара, физиката им беше сходна. Нужна беше само перука, за да изглеждат еднакви и в главата. Помагаше им фактът, че Клара имаше бретон, затова стигаше само да размърда глава, да стои леко извърната или да си играе с кичур коса, за да стане много трудно да се види, че не е Клара. От разстояние беше направо невъзможно.
Облече се и отиде в кухнята. Там имаше прозорец, но сутрешното слънце грееше през него, така че беше съвсем нормално да пусне пердето. Чаша кафе и сандвич, после щеше да тръгва. Цяла седмица правеха размяната в апартамента на Ваня. Тревожеха се леко, че ако някой я държи под наблюдение, ще се пита защо отива на „Норбювеген“ всяка сутрин и вечер, но Ваня можеше да се закълне, че никой не я следи. Всеки път минаваше по различен маршрут и внимателно следеше движението наоколо.
И така, времето течеше.
Ден след ден.
Или по-скоро нощ след нощ.
Спеше в къщата на Клара, сутрин излизаше, срещаше се Клара, която отиваше на работа, следобед — същото, само че обратна посока, прибираше се „вкъщи“, в гаража, в къщата и после още една нощ.
Повторение. Пак и пак.
Четири дни след пресконференцията.
Всичко беше спокойно.
Твърде спокойно. Ане-Ли не издържа, Ваня беше решила да легне да поспи малко, докато Клара е на работа, когато й се обадиха да иде в службата.
— Какво става? — попита, щом се присъедини към останалите.
— Нищо не става, това е проблемът! — отвърна Ане-Ли, видимо недоволна от слабите резултати от последните дни. — Още нямаме представа къде се намират баща и син Валбуена — продължи със същия висок глас. — Бившето гадже си е в Худиксвал, доколкото знаем, а шибаният Борис Холт се прибира от Кипър през уикенда.
— Откъде знаем, че Хампус си е в Худик? — попита Урсула и погледна към Карлос и Били, все едно по някаква причина смяташе, че те трябва да знаят, ако е заминал.
— Мамка му, нали не е тук и не напада Ваня, това е важното! — почти изпищя Ане-Ли. — Не сме открили колата на оня Вебер и нямаме понятие какви ги е вършил, че да му светят маслото.
