По-добре да спомене, че е ходил в дома й. Нека звучи като нормално приятелство между колеги. Най-добрите лъжи се придържаха възможно най-близо до истината. Потвърждавай всичко, особено ако е възможно да бъде доказано. Отричай възможно най-малко неща, мълчи си само ако е крайно наложително.
Например че си удушил някого по време на пиянски секс.
Кони кимна, сякаш отговорът му звучеше напълно правдоподобно, и после впи в него очи, които — Били едва сега забеляза — бяха зачервени от плач, изпълнени с мъка и отчаяние.
— Може би сте чули за станалото.
— Да, чух вчера. Ужасно, не знам… не знам какво да кажа. Ужасно е…
Кони не отговори, само пак кимна леко.
— Чули ли сте нещо ново? — продължи Били с — както се надяваше — добре симулирана надежда в гласа.
— Не, нищо — поклати глава Кони. — Началниците й в Сигтуна държат връзка с френската полиция, но засега…
Той не довърши изречението, за момент като че ли потъна в собствените си мисли и Били не знаеше какво да каже.
— Ужасно — повтори той, само за да наруши мълчанието и с надеждата Кони да стигне до причината за идването си.
Май не се получи. Мъжът все още мълчеше, зареял поглед в празното пространство.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Били след още няколко секунди мълчание.
— Познавахте се, нали? Общувахте — обърна се Кони към Били.
Били се опита да определи дали „общувахте“ е деликатен начин да каже „правехте секс“. Очите на Кони не разкриваха нищо.
— Да, няколко пъти работихме заедно и после продължихме да контактуваме — опита Били.
Този отговор сякаш задоволи Кони. На Били му поолекна, мъжът май не знаеше нищо. А и обратното щеше да е странно. Коя жена разправя на баща си с кого спи?
— Говореше за вас — продължи Кони тихо.
Били само кимна. Какво е говорела? Колко? Не го е споменавала в есемесите и чатовете с родителите си, той беше проверил. Какво е казвала за него, когато са се виждали на живо, той, разбира се, нямаше как да знае. Трябваше да действа предпазливо, опипом.
— Да, както казах, поддържахме връзка, виждахме се от време на време.
— Тя каза, че сте специалист по техническите въпроси тук. — Кони размаха ръка из помещението. — Компютри и тем подобни.
— Да. Основно.
— Искам да ви покажа няколко неща. — Кони се завъртя към пейката, където беше оставил куфарчето си. — Може ли да седнем някъде?
— Говорих с шефовете й в Сигтуна, но не проявиха кой знае какъв интерес. — Кони отвори куфарчето.
Седяха на маса до прозореца в едно кафене на „Пулхемсгатан“ с две чаши кафе, които Били поръча, но които не докосваха. Кони премести вазата с цветя и сложи два листа на масата.
— Вижте — побутна ги той към Били, който се надвеси над тях.
Снимка, принтирана от профила на Йенифер в Инстаграм. Една от снимките, които той направи през седмицата в края на юни, когато остана сам в Стокхолм.
Селфи. От Лонгхолмен.
Йенифер усмихната в долния десен ъгъл на снимката на фона на лятното езеро и Вестербрун.
— Погледнете и тази — Кони му показа втория лист.
Също снимка на Йенифер, но по-стара и правена от нея самата. Били я позна веднага. Беше от миналата пролет, в Осло. На фона на вода, затова беше избрал точно нея за снимката от Лонгхолмен. Беше я смалил, поигра си със светлината, обърна я и огледално, но снимката си беше същата.
— Снимката е същата — повтори Кони като ехо собствените му мисли.
— Как така същата? — Били не смееше да вдигне очи към Кони. — Съвсем различни са.
— Йенифер е същата.
— Не съм сигурен, че разбирам… — смотолеви Били и се престраши да вдигне очи.
Гласът му издържа и не разкри нищо, затова се надяваше и лицето му да е невъзмутимо.
— Някой я е фалшифицирал — заяви Кони и посочи снимката от Лонгхолмен. — Гледайте косата. Стърчи по съвсем същия начин, само че тук — посочи снимката от Осло — вятърът духа отдясно, а на другата отляво. Обърната е огледално.
Тъй като началниците на Йенифер в Сигтуна очевидно не бяха повярвали на Кони, Били също погледна, изпълнен със здравословен скептицизъм, преди да се наведе и да се вгледа отблизо в двете снимки. Виждаше се ясно. Вятър откъм гърба развяваше косата на Йенифер по характерен и — трябваше да признае — лесно разпознаваем начин. Как е могъл да го пропусне? Проклинаше глупостта си. Толкова лесно е можел да го оправи.
— Какво се опитвате да кажете?
Кони се поколеба. Били вече знаеше накъде клони разговорът, но предполагаше, че бащата се опитва внимателно да подбере думите си, защото му е ясно как ще прозвучат. Полицията в Сигтуна вече го беше отпратила.
— Ето как стоят нещата: двамата с Карин, жена ми, говорихме за това, когато я обявихме за изчезнала през август. Не се бяхме чували с Йенифер от края на юни. Три пъти й звъняхме, тя нито веднъж не вдигна, и трите пъти ни прати есемеси, но така и не се обади…
— И? — прекъсна го Били.
— Говорих с някои от приятелите й — тогава, в началото на август, и пак, вчера и днес. Никой не я е виждал от двайсет и пети юни.
Били не отговори. Кони отново чукна с показалец върху снимките на масата.
— Ако са фалшиви, може да й се е случило нещо още през юни.
