— Не и тук. Приемам помощта на драго сърце, но няма да лазя като някакъв супервпечатлен провинциалист само защото стокхолмчаните са дошли.
Урсула усети, че започва да я харесва. Отношението, но също и простия факт, че използва думата „провинциалист“. Урсула отдавна поддържаше тезата, че компетентността сред колегите намалява пропорционално на отдалечеността им от столицата. Тези й думи може би означаваха, че е намерила сродна душа в лицето на новата им колежка и водеща разследването.
— Но знаем също — продължи Ане-Ли и този път се обърна директно към Себастиан, — че ти няма да си развяваш оная работа и ще се държиш прилично, иначе си тръгваш.
Да, Урсула определено я харесваше.
Себастиан кимна и отпи от водата, избърса си устата с опакото на ръката.
— Може ли да си я вадя, за да пикая от време на време?
Ане-Ли дори не го удостои с отговор. Придърпа стола откъм късата страна на масата и седна.
— Добре, приключихме с този въпрос. Да минем към важните неща. Кой ще започне?
Тя плъзна поглед около масата. Карлос се изправи и закопча тънката грейка, която носеше върху ризата и плетения пуловер, след което застана отпред и закачи до другите снимки на бялата дъска увеличена паспортна снимка на жена. Рядка кафява коса на клечки, тъмни очи, изпъкнали скули, тънки устни.
— Ребека Алм, на 30 години, родена в Несшьо, мести се в Йевле на 22, тоест е живяла там осем години. Работела на половин ден в училищния стол на „Енгскулан“, частно християнско училище. Не общувала кой знае колко с колегите. Като цяло била доста саможива. Не е била диагностицирана, но колежката й, с която говорих, смяташе, че от време на време е страдала от депресия или нещо подобно — завърши Карлос. — Това е засега, продължавам с нея.
Карлос кимна леко, сякаш за да подчертае, че е приключил, и се върна на мястото си.
— Намерихме телефон в жилището, но не и компютър — продължи Били и кимна към снимката на Ребека на стената. — Ще го прегледам веднага щом мога и ще видя дали мога да я намеря в социалните мрежи.
— Според съседа й вярвала, че я преследват — вметна Ваня.
— Кой? — надигна се Торкел с интерес.
— Не знаеше — сви рамене Ваня. — Но отказвала да сложи противопожарна система, смятала, че в датчиците има камери.
— Защо му е на някого да я наблюдава? — учуди се Ане-Ли и стана да напише „наблюдавана?“ до снимката на Ребека. — Все с някого би трябвало да е говорила за това.
Тя се завъртя към Карлос, който също като Ваня сви рамене:
— Не, доколкото знаем. Поне засега.
— Така, знаем ли от колко време е мъртва?
Урсула се протегна на стола. Себастиан я изгледа с крайчеца на окото. Питаше се дали поканата за вечеря още е в сила. Иначе го чакаше поредната празна хотелска стая. Той възнамеряваше да направи всичко по силите си да спази обещанието за промяна и подобрение, което даде на Ваня, и няколко часа с Урсула щяха да го улеснят.
— Предвид условията и състоянието на трупа бих предположила две седмици, плюс-минус няколко дни.
— Съседът й я видял на втори октомври — каза Ваня.
— Тогава за последно се появила и на работа — добави Карлос.
— Никой ли не е забелязал отсъствието й? — попита Ане-Ли, докато записваше 2.10 с въпросителен знак след името на Ребека.
— Да, звънели са й, две колежки ходили дотам, но не отворила и те… — Той разпери ръце в жест, който показваше, че интересът на колежките й е свършил дотам. — Изглежда, през годините е изчезвала от време на време, но винаги се е връщала.
Самотница.
Градовете бяха пълни с тях. Колкото по-големи, толкова повече.
Хора като Ребека, които можеха да изчезнат за дни, за седмици, без никой да забележи. Себастиан се зачуди колко ли време ще мине, преди да открият него, ако получи инфаркт в дома си на „Грев Магнигатан“. Дълго. Вероятно повече от две седмици. На кого щеше да липсва? На Урсула може би. Но не дотолкова, че да се разтревожи дали не му се е случило нещо.
— Никой ли не е забелязал миризмата? — попита Ваня.
— В апартамента беше доста хладно, тя е била дребна и слаба, едва ли не мършава, почти не е имало процес на разлагане, на практика се е мумифицирала — обясни Урсула.
Пак беше нещо, помисли си Себастиан. Със своите допълнителни килца около талията той вероятно щеше да замирише. Може би миризмата дори щеше да се процеди през пода до апартамента на старата Екеншьолд на долния етаж. Оттук нататък това щеше да му е оправданието да не обръща внимание, когато лекарят му каже, че ще му дойде добре да свали някой и друг килограм.
— Аутопсията ще покаже дали има следи от сперма и от приспивателно в кръвта — продължи Урсула и разлисти записките, които беше отворила на масата пред себе си. — Имаше бледа синина на гърлото от нещо, което би могло да е игла, но ще бъдем съвсем сигурни след аутопсията — заключи тя и се облегна назад на стола.
Ане-Ли кимна, после отиде при картата и взе тънък маркер.
— Ида Рийтала е нападната тук — тя нарисува малко кръгче на картата и сложи единица до него, — Старото гробище, на 18 септември.
Ане-Ли написа 18.9. до кръгчето.
