— Следва Тересе Андершон, пет дни по-късно, тук. — Друго кръгче, двойка и дата 23.9. — После той се мести в Йевле. — Тя написа името на Ребека извън картата и 2.10. с въпросителна.
— Клара Валгрен, тук, на 13 октомври. — С кръгче, четворка и 13.10. писането приключи.
Ане-Ли остави маркера и отстъпи назад. Всички гледаха картата мълчаливо.
— Упсала, Упсала, Йевле и пак Упсала — проговори Себастиан.
— Да, какво значи това? — почуди се Карлос.
— Сочи, че жертвите може да са избрани целенасочено — отговори Ваня вместо Себастиан и той изпита известна гордост.
Правилно мислеше. Мислеше като него.
Момичето на татко.
— Или поне Ребека — разгърна той тезата и хвърли на Ван възхитен поглед, който тя, естествено, игнорира. — Има ли връзка между Алм и жертвите в Упсала?
— Не, доколкото знаем — отговори Карлос. — Но още не сме говорили с другите три.
— Има връзка между Ида и Клара — вметна Ваня.
— Каква?
— Познават се. Пеели заедно в хор.
Себастиан кимна. Две от жертвите се познаваха, за третата извършителят беше отишъл в друг град. Може би бяха напипали следа.
— Знаем ли как е влязъл? — обърна се Торкел към Били и Урсула, които бяха проверили апартамента.
— Не — поклати глава Урсула. — Ключалката е непокътната, опитваме се да проследим колко ключа съществуват.
— Може ли тя да го е пуснала?
— Намерението му е било тя да оживее, така че не е много вероятно, нали така? — отговори Себастиан, без да се опитва да скрие, че това е бил най-глупавият въпрос дотук.
— Може да е носел маска, да се е вмъкнал веднага щом е отворила вратата — процеди Торкел, като се мъчеше да скрие раздразнението и.
— Имаше ли шпионка на вратата? — обърна се Себастиан към Урсула, която кимна.
— Жена, която вярва, че я наблюдават, ще погледне през шпионката и ако човекът навън е с маска, едва ли ще му отвори — каза Себастиан с тон, все едно обясняваше нещо на петгодишно дете.
Торкел отвори уста, но Ане-Ли го изпревари:
— Имаш ли нещо, с което да допринесеш, или си тук само за да критикуваш останалите?
— Радвам се, че попита.
Себастиан стана и отиде при бялата дъска. Застана с гръб към другите и няколко секунди изучава снимките на нея. Понякога започваше лекциите си така. Като стоеше мълчаливо с гръб към публиката. Слушаше как глъчката утихва. Целеше да привлече вниманието, да нагнети напрежението.
— Ако може да е днес — обади се Торкел нетърпеливо.
Себастиан се обърна с въздишка:
— Извършителят е фантазирал за деянието си дълго време и по всяка вероятност е нападнал първата жертва в среда, която е познавал, която не е била далеч от дома му — започна той и посочи кръга с единицата на картата.
— Значи фокус върху Ида Рийтала — обобщи Торкел бързо. — Друго?
Себастиан го изгледа. Струваше му се, че Торкел иска да го представи в лоша светлина, може би като първа стъпка към отърваването от него.
Нямаше да се получи.
— Може би е познавал жената или поне я е виждал преди, възможно е да я е следил, да е изучавал навиците й. Постарал се е изненадите да са сведени до минимум.
Себастиан пак се обърна към дъската, този път посочи окачените на нея снимки:
— Мотивът в такива случаи обикновено е власт и контрол, макар и да не можем да отхвърлим чистото женомразство. Но методът сочи към нещо по-сложно.
Той погледна останалите и забеляза, че е привлякъл интереса им. Изкуши се да направи нова пауза за повече драматизъм, но устоя.
— Това, че ги приспива, може да се дължи на две неща: не вярва, че ще успее да го извърши, ако жертвата е будна, или иска да има усещане за тотален контрол.
Били вдигна очи от документа, който четеше. Въобразяваше ли си, или това беше намек към него?
— Ако приемем, че е второто — продължи Себастиан, — значи по всяка вероятност този човек е експериментирал с контрол и подчинение и преди. В сексуален контекст.
Този път Били не си въобразяваше, при тези думи Себастиан определено му хвърли поглед.
— Някакъв вид садомазохизъм? — попита Ваня и лекото поклащане на главата показа, че тя наистина не можеше да разбере кой може да си пада по такъв вид секс.
Били обаче разбираше.
Контролът. Опияняващата власт. Удовлетворението.
— При всички случаи някаква форма на доминация — потвърди Себастиан. — Ако става дума за несигурност дали изобщо може да извърши деянието, значи извършителят по всяка вероятност има малък или никакъв, сексуален опит и доколкото го е имал, е бил лош.
— Как ще го открием? — попита Ане-Ли.
— Втората категория е трудна, защото този тип хора обикновено са самотници — въздъхна Себастиан. — В другия случай, ако имаме късмет, може да се е свързал с кръговете на БДСМ, но не му е било достатъчно.
— Чувалът също ли е свързан с контрола? — поиска да знае Урсула.
— Изпълнява две функции. Първо, мярка за сигурност — дори да се събудят, няма да могат да го идентифицират.
— Това значи ли, че го познават? — обади се Ваня.
— Не е задължително, може да става дума и за чувство на вина. Той изпитва нужда да ги обезличи. Да заличи лицата им. Буквално.
— Сигурни ли сме, че Ида Рийтала е първата жертва? — попита Били.
