Бяха се разбрали също на кои въпроси да отговорят, коя информация да разкрият и коя да запазят в тайна. Себастиан и Урсула се върнаха от срещата с Ида Рийтала със същия резултат като от посещението на Ваня при Клара Валгрен.
Никоя от тях не познаваше Ребека.
На Ваня обаче й се струваше, че Клара крие нещо, затова искаше да отдели повече време на търсенето на връзка. Торкел беше убеден, че ще успее. Инстинктите й за тези неща бяха безотказни. Карлос докладва съвсем същото от разговора си с Тересе Андершон. Тя също не познавала Ребека, нито била чувала да се говори за нея. Затова нямаха причина да разкриват, че две от жертвите се познават. Това само щеше да даде повод за ненужни догадки. Нямаше да казват нищо и за спринцовките и чувалите. Ако историята се раздухаше до степента, до която се боеше Торкел, тъй или иначе и двете подробности щяха да излязат. При приоритетните случаи, от които пресата се интересуваше, винаги имаше изтичане на информация.
— Може ли да получим имената на жертвите? — попита плешив мъж с мобилен телефон в ръка в десния край на залата, когато Ане-Ли привърши изложението си и даде възможност за въпроси.
— Не, не можете. Само Ребека Алм.
— Починалата. В Йевле — каза Вебер, загледан в записките си.
— Да.
— Знаете ли защо е сменил града?
Торкел кимна леко. Разумен въпрос. Основателен въпрос. Вебер беше криминален репортер от толкова време, че беше развил почти полицейски инстинкти.
— До момента не.
— Това не означава ли, че тя е предварително избрана жертва, че той е искал да нападне точно нея? — Вебер впери очи в Торкел.
Но отново Ане-Ли отговори:
— Не е задължително. Може да се е намирал в Йевле по най-различни причини.
— Но работите и по тази теория?
— Разбира се, но тя е една от многото.
Вебер само кимна и пак се загледа в бележките си. Изглеждаше доволен от отговора, поне за момента. Торкел се зачуди дали по-късно вечерта няма да му се наложи да води телефонен разговор.
Червенокоса жена на около петдесет години, която седеше вдясно зад Вебер, вдигна ръка и се приведе напред:
— Споменахте нещо за БДСМ, може ли да обясните?
— В смисъл?
— Просто дайте малко подробности.
Торкел знаеше точно какво цели. Над шейсет години след тъй наречената „сексуална революция“, която трябваше да направи секса общоприета тема, да свали табуто, споменаването му все още гъделичкаше. Все още привличаше. Ако пък ставаше дума и за някаква необичайна сексуална практика, която можеше да се свърже и с тежко престъпление, вече цена нямаше. Магнит за кликове, както се казваше в днешно време.
— Нашият профайлър има теория, че мъжът, когото търсим, може да е експериментирал с контрол и подчинение и по-рано — потвърди Ане-Ли. — В сексуален контекст.
— Как?
Разбира се, надеждите, че жената ще се задоволи с тази широка формулировка, не се оправдаха.
Искаше още.
Всичките го искаха.
Ане-Ли и Торкел се спогледаха. Колко да разкрият? Ако Себастиан беше прав, с тях можеше да се свържат хора, които са изпълнявали подобни сценарии заедно с извършителя; същевременно обаче не искаха в медиите да попаднат твърде много подробности. Ане-Ли кимна на Торкел да вземе думата. Той имаше чувство, че го прави, за да има кого да вини, ако в по-късен етап на разследването се окажеше, че това им е попречило.
— Възможно е да иска жените да лежат съвсем неподвижно по корем по време на сношението. Да скрива лицата им, може би да ги покрива с нещо.
— Покривал ли е лицата им при изнасилванията? — прекъсна го млад мъж в дъното на залата.
— Такъв тип действия — добави Торкел и се престори, че не е чул въпроса; по-скоро усещаше, отколкото виждаше, че до него Ане-Ли нервничи да не би да е разкрил твърде много.
— Искаме да се свържем с всички, които са се движили около местата и адресите, където са извършени нападенията, преди и след въпросните часове — намеси се Ане-Ли и даде да се разбере, че темата за секса и методите на действие е приключена. — Принтирали сме ви списък с местата и часовете, вземете го и го публикувайте — кимна тя към двама униформени полицаи, които стояха до вратата с купчини хартия.
— И ако има някой, който не е съобщил в полицията за нападение или опит за изнасилване, много държим да се свърже с нас — добави Торкел.
— Значи е възможно да има и други случаи? — обади се мъжът от последния ред.
— Това искаме да научим — отвърна Ане-Ли и се изправи. Събра си записките и напусна залата, още преди Торкел да се усети какво става. В един момент бяха заедно, в следващия той се оказа съвсем сам. Изненадан от ненадейния край, той се обърна към журналистите. Потърси погледа на Вебер, но той изглеждаше потънал в записките си.
— Да… благодаря, че дойдохте — промърмори Торкел и също се изправи. — Ще ви бъдем признателни, ако ни помогнете да разпространим необходимата информация, и ще ви държим в течение. Благодаря отново.
