Поне така се представяше. Нямаше как да е сигурна, разбира се. Дори не знаеше дали наистина изглежда като на профилната си снимка. Никога не се бяха виждали. Тя някак устоя на изкушението да го провери в полицейския регистър, само го потърси набързо в интернет, увери се, че наистина в Швеция живее мъж с това име.
Когато се върна от работа, тя отвори компютъра, логна се, отвори частния им чат и му прати кратко съобщение с въпрос дали има някоя свободна секунда.
Отговорът му се забави не повече от две минути.
След въвеждащите фрази от рода на как са днес (добре), какво правят (нищо особено) и уверение, че той самият е смятал да й пише тъкмо в момента, когато тя му е писала (две души, една мисъл), Урсула застина с ръце на клавиатурата. Първоначалната решимост изведнъж я напусна. Наистина ли щеше да го направи? Да, реши се. Защо не?
В Упсала съм. Да се видим?
И сега стоеше тук.
В стаята си в хотела.
Извади телефона, за да запише номера му в контактите си — да знае, че е той, когато й се обади. След това остана така, с мобилния в ръка.
Всъщност познаваше още един човек в Упсала.
Не толкова добре, колкото би трябвало, но все пак.
— Защо се срещаме тук? — попита Урсула и се огледа из заведението.
— Отворено е, на удобно място е и е евтино — отвърна Бела, сложи на масата една бира и чаша вино и се настани на пейката срещу майка си.
— Няма нужда да е евтино, аз плащам.
— Тук ми харесва.
Урсула изгледа дъщеря си, която надигна бирата. Може пък наистина да харесваше това място, но спокойно можеше и да го е избрала, защото е знаела, че на Урсула няма да й допадне. Сутерен, сумрачен, почти тъмен, няколко крушки, покрити с разни видове прашни абажури, по порутените тухлени стени. Лепкави дървени маси с по една пейка от всяка страна, без столове. Плакати с логото на различни марки уиски, каквито не беше виждала от осемдесетте години, и една самотна ротативка в ъгъла. Останалите клиенти имаха вид, че нито могат да си позволят да влязат другаде, нито някой ще ги пусне.
Но Урсула остави тази тема.
Още като тръгваше от хотела, реши: няма да се конфронтира, няма да търси конфликт. Ще направи всичко по силите си да проведат приятен разговор, както се очаква от майка и дъщеря. Бог й беше свидетел, не им се беше случвало често през годините.
Вината беше нейна. Както винаги.
Тя се държеше на разстояние.
Не беше като другите майки.
Другите майки не зарязваха седемгодишните си дъщери, за да се преместят в Стокхолм при любовника си.
Другите майки не обръщаха внимание на дъщерите си само когато им отърваше.
Другите майки показваха и с думи, и с дела, че обичат дъщерите си.
А тя по всеки един начин бе превърнала Бела в момичето на татко.
При развода осъзна, че е длъжна да изгради нова връзка с Бела, иначе щеше да я загуби окончателно. Дотук не се получаваше кой знае колко добре.
Телефонни разговори от дъжд на вятър.
Никакви посещения. До днес.
— Изглеждаш добре — отбеляза тя и отпи от виното. Наливно. Единственото бяло, което имаха, поне според Бела, когато Урсула поиска шардоне.
— Да, добре съм горе-долу.
— Как върви ученето?
— Бива.
— Какво учиш в момента?
— Данъчно право.
— Интересно ли ти е?
— Не особено.
Замълчаха. Урсула отпи от горчивото си вино. Явно от нея щеше да зависи дали изобщо ще разменят някоя дума.
— Отдавна не сме се виждали.
— От миналата година. Дойде да ми кажеш, че с татко се развеждате.
И онази среща не завърши както се надяваше Урсула; нямаше нужда да си я припомня, нито да й я припомнят, затова веднага смени темата.
Не се конфронтирай, не търси конфликт.
Приятен разговор между майка и дъщеря.
— Как върви с Андреас?
Дълбоката въздишка показа, че въпросът не е приятен и тя пак е сбъркала.
— Вече не сме заедно. Скъсахме преди близо година.
— Не си ми казала.
— Не си питала.
— Можеш да ми казваш и неща, за които не съм питала.
— Може би щях, ако мислех, че те интересува животът ми.
Хайде пак. Критиката. Твърде оптимистично бе да се надява, че могат да се видят, без дори да споменат годините на отчужденост и пренебрегване.
— Съжалявам, ако съм създала такова впечатление — каза Урсула с искреност в гласа, която не можеше да се сбърка.
Бела я изгледа, сякаш не това е очаквала. Сякаш е очаквала Урсула да се почувства несправедливо обвинена, да мине в защита, да прехвърли на друг вината.
— Интересувам се — продължи Урсула все така откровено. — Просто винаги ми е било малко трудно да го показвам. А и винаги си била по-близка с баща си.
— Чудно защо ли — подметна Бела.
— Преди да се разведем, научих от него някои неща за теб. — Урсула се престори, че не я е чула. — Ще стана по-добра, обещавам. Искам го.
Бела не отговори, но кимна. Пак беше нещо. Не че всичко щеше да се разреши по един магически начин, рано или късно щеше да се наложи да обсъдят ролята на Урсула за попадането им в това положение, но това беше добра първа стъпка. Урсула смяташе, че и двете го почувстваха и че тази вечер не беше необходимо да правят втората.
— Значи нямаш гадже. А волейболът как е? — попита тя весело, насочи разговора далеч от сериозните теми.
