Той също напусна залата, без да отговаря на въпросите, подвиквани подире му. След като и двамата с Ане-Ли се оттеглиха, в залата отново се надигна глъчка, докато петнайсетината души си събираха нещата и се приготвяха да публикуват новината в различните платформи.
Упсала беше в ръцете на сериен изнасилвач.
Който беше убил жена.
И може би си падаше по извратен секс.
Аксел Вебер не помръдваше от мястото си. Препрочиташе бележките си. В средата на страницата беше подчертал нещо няколко пъти.
Две думи.
Ребека Алм.
Беше чувал това име и преди.
В Упсала съм. Да се видим?
Ето, изпрати го. Нямаше връщане назад.
Много ми се иска, но не съм в града.
Урсула тъкмо щеше да попита къде е, когато осъзна две неща: първо, той беше търговски представител, така че вероятно беше отишъл някъде да търгува, и второ, не й влизаше в работата. А може и просто да лъжеше, за да се отърве от нея.
Окей, някои друг път.
Инициативата вече беше при него, не при нея.
Утре се прибирам. Тук ли ще си още?
Да, поне няколко дни.
Какво ще кажеш за утре вечер? Да се видим?
Става.
Супер. Ще се обадя да се разберем. Нямам търпение най-после да се видим.
Аз също.
Завършиха чата с размяна на телефонни номера, за да се свържат по-лесно. Урсула го копира и направо го пусна в търсачката. Принадлежеше на Петрос Самарас от Упсала. Дотук добре. Тя затвори лаптопа и се облегна на стола с въздишка. Още една вечер в обикновена стая в обикновен хотел.
Беше прекарала стотици такива.
Точно този се казваше „Илет“ и се намираше недалеч от полицейското управление. Пететажна сграда, която отвън крещеше „седемдесетте години“, а отвътре се опитваше доста успешно да изглежда модерна и уютна. Имаше СПА, фитнес, ресторант и бар. Урсула нямаше желание да се възползва от нито едно от тези удобства, нямаше и работа, в която да се зарови. Щяха да получат предварителните резултати от Ребека Алм чак на сутринта, а останалите данни вече беше прегледала. Няколко пъти.
Какво да прави сега?
Торкел се беше прибрал в Стокхолм. При Лисе-Лоте. На Ваня й беше дошло на гости гаджето, пък и тя не беше отседнала в хотела. Били остана в Упсала, но още беше в службата. Когато Торкел го попита дали иска да пътуват заедно до Стокхолм, той отговори, че смята да остане да прегледа записите от охранителните камери. Да види дали може да намери някаква следа, насока за разследването. Беше женен от половин година, а не искаше да се прибере вкъщи при жена си. Но пък коя беше Урсула, че да го съди? Никога, през целия си брак, не беше бързала да се прибере при мъжа си, при семейството.
Оставаше Себастиан.
Ако изобщо можеше да си спомни време, когато е била най-удовлетворена, във възможно най-пълен мир със себе си, това беше с него. Може би защото двамата толкова си приличаха; и той не можеше или не искаше да отговори на изискванията, които му поставяха, очакванията, стереотипния образ на любовта, романтиката и съвместния живот. Тя дълбоко се съмняваше, че е способна да обича, както повечето хора очакваха да бъдат обичани, но някога обичаше Себастиан. Когато той й изневери, се почувства по-наранена, отколкото когато Мике й съобщи, че я напуска, защото е срещнал Аманда.
Отново се бяха запътили към нещо, тя и Себастиан, преди да я прострелят. След това той пак я предаде. Сега бяха приятели. Поне тя така си мислеше, но все имаше чувство, че Себастиан не може да се задоволи с толкова. Че сексът беше целта му, когато двамата бяха заедно.
Приятели с облаги.
Или дружка за чукане — изразът, който вероятно повече му допадаше.
Беше се разкрил пред нея, беше споделил. За вината, липсата, мъката. Бяха се сближили. Но по-далеч нямаше да стигнат.
Дори той да вярваше, че са подходящи един за друг, че наистина могат да са щастливи заедно, тя не искаше да прави следващата стъпка.
Беше твърде сложно.
Той беше невъзможен. И наранен твърде жестоко.
Нямаше да си позволи да бъде щастлив, отново щеше да я предаде, само за да съсипе собствения си живот, а тя нямаше намерение да се подлага на това.
Не отново.
Но тя се нуждаеше от нещо… не, грешка, не се нуждаеше от нищо, но искаше нещо. Нещо просто, спонтанно, непринудено.
Като това, което имаше някога с Торкел.
Преди около месец, след като сърфира из интернет в продължение на няколко дни, тя се регистрира в сайт за запознанства. Оказваше се, че в днешно време всички се запознават по този начин, но въпреки това въведе данните си и се регистрира с усещане за неудобство. Отговорите, или съвпаденията, не закъсняха. Повечето тя отхвърли на мига, останалите — след няколко кратки разговора. Освен един, с когото чатеше от време на време от близо три седмици.
Петрос Самарас, петдесет и три годишен, разведен, с две деца, търговски представител за фармацевтична компания, живееше в Упсала.
