До: Аксел Вебер Упсала 2009-а
„Експресен“
Пак е Ребека Алм. Трябва ми помощ от някой смел като вас. Още вярвам че нещо е станало в Юнгбека но общината е била прекалено силна и за вас след като така и не бяха разкрити. Преместих се в Упсала и се разболях и лежах в Университетска болница. Понеже ми е трудно да спя много нощи обикалям по коридорите и те правят нещо тайно тук. Оперират нощем. Мамят хората за да им вземат органи и части от тялото и да ги продават. Главният лекар знае че знам и един ден дойде и някакъв политик тъй че явно историята стига много високо. Обадете ми се за да покажа че казвам истината!
Ще ме намерите на номер 0763773921
Вебер прочете записките си на задната страна и пъхна писмото обратно в плика. Имаше някакви бледи спомени за него. Как по задължение проведе няколко разговора, макар че от самото начало бе пределно ясно, че обвиненията са несъстоятелни. С лека въздишка той взе последния плик. Отвори го, най-вече за да му е чиста съвестта, че го е направил. Вече знаеше откъде му е познато името и разбираше защо не го е запазил в паметта си.
Конспиративни теории.
Или най-малкото богато въображение.
Може би в съчетание с необходимост да й се обърне внимание.
Не, нямаше големи надежди за третото писмо.
До: Аксел Вебер Йевле 2010-а
„Експресен“
Здравейте Аксел.
Явно са успели да ви спрат и втория път или пък не сте ми повярвали но този път трябва. Видях го със собствените си очи. Кръвта беше по ръцете ми. Църквата я уби. Тази която трябва да е най добрата сила от всички. Те искаха да властват над нея и тя умря. Видях го!
Но те познават всички в Упсала. Имат власт и пари. Ще ме преследват и никой повече няма да ми вярва. Никой. Може би дори вие. Моля ви вярвайте ми!
Преместих се в Йевле и си направих таен номер за да не ме намерят. Обадете се обещавам и се кълна че е вярно!!
Кълна се!!!
Сякаш го четеше за първи път, нямаше никакъв спомен за това писмо. Обърна листа — липсваха записки. Може би просто е разпознал името, спомнил си е предишните й писма и затова само по задължение му е хвърлил едно око и го е забравил.
Дали не е станало като с лъжливото овчарче?
Той препрочете писмото.
Някаква църква в Упсала, неясно коя, искала да властва над някаква жена, която уж била умряла. Коя и кога, не пишеше.
Нямаше кой знае каква основа, върху която да гради, пък и е било преди осем години.
Но Ребека Алм бе мъртва. Изнасилваха жени в Упсала. Все още нямаше реакции по вчерашната статия, затова той имаше време да се поразрови.
Щеше да посвети един ден на тази история.
Клара бутна вратата.
Решението се беше избистрило сутринта. Тя се събуди рано, навън още беше тъмно и веднага разбра, че няма да може да заспи повече, затова стана, затвори вратата към стаята на Виктор, отиде в хола, сложи постелката и се отдаде на деветдесетминутна йога. В къщата цареше мир и спокойствие, което не се случваше често, и тя се наслаждаваше на тренировката и тишината. След това се изкъпа, облече се, събуди Виктор и Сак с палачинки и сладко за закуска. Когато стана време да заведат Виктор на училище, Сак за пети път я попита дали наистина няма нищо против той да отиде на работа. И петте пъти тя каза „да“.
След като те тръгнаха, разтреби кухнята и усети, че започва да се изнервя от стоенето вкъщи. Колко време щеше да отсъства от работа? Бяха минали само два дни от нападението, но се чувстваше изненадващо добре. Ако е сред колегите, ако има задачи, върху които да се съсредоточи, щеше да се почувства много по-добре, помисли си тя. След като изчисти кухнята и пусна пералнята, седна на дивана с айпада и чаша кафе. Отвори страниците, които четеше редовно. Не мина много време, преди да види първото заглавие.
