Това го интересуваше повече от самия акт. Описанието беше доста близко до онова, което очакваше. Но действията му след това можеха да изградят у Себастиан по-ясна представа с кого си имат работа.
Дали молеше за извинение?
Плачеше ли?
Ставаше ли високомерен, сякаш е надвил враг?
— Отива си — сви рамене Стела. — Не бива да помръдвам, нито да свалям калъфката, докато не излезе.
— Колко пъти?
— Един път. Свършва доста бързо, няколко минути макс.
— Не това имах предвид — каза Себастиан и не можа да скрие усмивката си. — Имам предвид колко често е използвал услугите ви?
— А, окей, сори — Стела отговори на усмивката му; яркочервеното червило се беше размазало по зъбите й, забеляза Себастиан. — Различно. Понякога всяка седмица, понякога може да мина седмици, месец.
— Кога е идвал последно?
— В началото на септември.
Себастиан кимна. Това беше най-добрата следа дотук. Известно време техният извършител е намирал излаз на фантазиите си при Стела. Но се е нуждаел от нещо повече, отишъл е по-далеч. На осемнайсети септември е минал в реалния свят.
— Как се свързвате? — попита Ваня.
Тя също се беше понавела напред. Без да знае, мислите й вървяха в същата посока като на Себастиан. В средата на септември е била нападната Ида. Дотук всичко съвпадаше.
— Имаме уебсайт.
— „Имаме“?
— Група сексуални работнички, които действаме заедно.
— Нещо като онлайн бардак?
Стела пак се облегна назад на стола, все още усмихната, сякаш беше решила, че не си заслужава дори да се дразни на Ваня, по-добре да се забавлява с очевидния й морализъм по отношение на секса. Поне като професия.
— Мислете каквото си искате за работата ми. Законно е да продаваш секс, незаконно е да купуваш.
— Знам.
— Но не ви харесва.
— Не става въпрос за харесване или нехаресване, но няма да навлизаме в тази тема.
— Как плаща той? — Карлос върна разговора към същината.
Надяваше се на карта или някаква друга форма на електронно плащане, което да могат да проследят.
Класическото
— Кеш.
Разбира се, защо да е толкова лесно.
— Естествено, не знаете как се казва. — По-скоро твърдение, отколкото въпрос.
Ваня предполагаше, че ако знаеше, Стела вече щеше да им е казала, но това беше последен опит да научат нещо, което биха могли да използват, докато стане фотороботът.
— Не. Нали приеха онзи закон за сексуалните услуги, който криминализира клиента, така че невинаги им се ще да си казват истинските имена.
По тона на Стела личеше, че приема Ваня за страстен защитник на закона за сексуалните услуги.
В интерес на истината тя беше раздвоена. Той си оставаше един от най-важните инструменти срещу трафика на хора, а и тежките престъпления, свързани със сексуални услуги, в Швеция бяха по-редки, отколкото в страни без подобен закон, но тъй като на практика никой заловен нарушител не получаваше присъда, той се оказваше безсмислен. Освен това в основата му стоеше старомодната морална представа, че всеки, който продава секс, е по един или друг начин жертва и има нужда от защита. Изобщо не вземаше предвид хора като Стела, които го правеха напълно доброволно и като източник на доходи. Основният проблем беше, разбира се, че някои смятаха за свое право да купуват чуждото тяло, но ако сам искаш да го продаваш, дали е проблем или само морална главоблъсканица? Имаше и юридически недостатъци. Можеше ли хазяинът да изхвърли наемателя, който продава секс в жилището си, въпреки че не е незаконно? Критиците не бяха по-малобройни от защитниците.
Да, сложно беше.
— Къде се срещате? — попита Ваня и отново предпочете да не започва спорове.
— Имаме си едно място.
— Къде?
— Защо?
— Трябва да знаем, за да можем да проверим дали наблизо има камери за наблюдение.
Ако имаше, нямаха време за губене. Записите се пазеха два месеца, тъй че всичко от средата на август назад вече беше загубено. Стела сякаш обмисляше всички „за“ и „против“ разкриването пред полицията къде работи.
— Не искам отпред да стоят ченгета и да ми арестуват клиентите — каза тя накрая, когато стигна до извода, че доводите против надделяват.
— Не ни интересуват купувачи на сексуални услуги.
— Вас може би не.
Карлос се наведе към нея, погледна я в очите.
— Искрено сме ви благодарни, че дойдохте — каза бавно и с чувство. — И ви обещавам да не използваме информацията, за да преследваме клиентите ви.
— А и честно казано — додаде Ваня, — ако наистина искахме да ви саботираме работата, щяхме да намерим сайта ви, да си уговорим среща с някоя от вас и така или иначе да разберем адреса.
Тя мерна с крайчеца на окото как Карлос се отпусна назад с тъжна въздишка, усети и погледа на Себастиан. Целта й беше да подсили думите на Карлос, че не ги интересуват клиентите на Стела, но сама чу, че прозвуча по-скоро като заплаха.
Стела явно реши, че няма да дава повече възможности на Ваня, и демонстративно се обърна към Карлос:
— „Норфоршгатан“ 36. Към Тюнаберг.
— Ще ни помогнете, ако знаете точно кога е бил при вас. Сещате ли се?
— Не, но го имам в компютъра.
— Ще ни трябва достъп до него — обади се Ваня.
Този път Стела нямаше нужда да се замисля и за секунда.
