Погледна Ваня и пусна най-широката усмивка досега.
— Няма да стане.
— Тук е.
Отвън сградата на „Норфоршгатан“ изглеждаше като обикновено малко предприятие в индустриалния квартал и нищо в помещението, в което пристъпи Били, не разкриваше що за дейност се развива вътре. Два дивана, два фотьойла, ниска масичка с няколко вестника отгоре. Малка кухня с хладилник, микровълнова и кафемашина. Музика от скрити тонколони. „Нежна любов“, кавър версията на Софт Сел. Вероятно от някакъв случаен плейлист, предположи Били, иначе говореше за доста тънко чувство за хумор или пък за истинска способност да се погледнеш обективно. Приличаше на най-обикновена чакалня, но той подозираше, че повечето хора, които се възползваха от услугите, предлагани тук, едва ли имаха желание да чакат заедно с други клиенти, тъй че помещението вероятно беше предназначено най-вече за Стела и колежките й. Една от тях, червенокоса жена на около трийсет, седеше на фотьойла с айпад в ръка. Вдигна очи, когато те влязоха.
— Били е ченге, дойде заради онзи тип, за който ти казах — обясни Стела и посочи Били през рамо.
Жената кимна, вдигна ръка за поздрав и се върна към сърфирането.
Стела зави наляво, мина през сив коридор до затворена врата, която отвори, отстъпи встрани и пусна Били да влезе първи.
Вече не приличаше толкова на обикновено малко предприятие. Били никога не беше виждал нещо подобно. Цялата стая беше боядисана в тъмночервено и беше почти изцяло изпълнена от широко легло с вериги, вързани на таблата при главата и краката. По стените висяха различни играчки, бичове, камшици, белезници и други предмети, целящи да ограничат подвижността. На едната стена имаше голям X, също с вериги отстрани. Отстрани беше поставена покрита с найлон пейка, която имаше вид, че ще е по на място във фитнес салона, но Били предположи, че изпълняваше съвсем друга функция, макар и да не беше сигурен каква.
— Ей там е — каза Стела и отиде при нещо, което изглеждаше като най-обикновено бюро, извади лаптоп, отвори го и го включи.
Докато чакаше да се зареди, се завъртя към Били, който още стоеше на няколко крачки след вратата и разглеждаше стаята. Беше малко като да вкараш анонимен алкохолик във винарска изба или да обявиш безплатен бар. Той усети как желанието бавно се пробужда, как змията в гърдите му тихо се размърдва.
Решиха той да отиде, след като другите в стаята, без Ваня успяха да убедят Стела все пак да им покаже компютъра.
Тя се съгласи. При две условия.
Нямаше да им го дава.
Щеше да присъства и да наблюдава какво правят с него.
Не можеха да й откажат. Точно както с Дан Тилман, нямаха достатъчни основания за обиск, а и държаха да останат в добри отношения със Стела. Ако действително ставаше дума за един от техните извършители, Себастиан смяташе, че е възможно отново да я потърси. Той не беше успял с Клара и знаеше, че са открили Ребека. Не е целял да я убива, тъй че и с нея в известен смисъл беше претърпял провал. Значи сега се чувстваше подгонен, възможно беше и да е започнал да се съмнява в себе си и в способностите си. Да се поддава на подтиците си, започваше да става опасно.
Фантазиите бяха по-безобидни.
Въпросът беше дали ще му бъдат достатъчни, веднъж след като беше минал на следващото ниво.
Съществуваше възможност все пак да опита, така смяташе Себастиан, затова държаха Стела да им се обади, ако мъжът отново се свърже с нея.
Затова трябваше да се задоволят само с надникване в компютъра й.
Затова трябваше да отиде Били.
— Ето какво сме си писали — каза Стела, след като се логна и отвори страницата.
Погледна към Били, който се беше спрял при вратата, и леко се усмихна на неговото, както изглеждаше, запленение от стаята. Когато той дойде при нея, добави:
— Няма да гледате другите ми клиенти.
— Обещавам.
Били се огледа, не видя стол, придърпа пейката с найлона до бюрото и се захвана за работа.
— „Вилман“ — отбеляза той потребителското име, след като прегледа дигиталния им разговор.
— Да, както казах на колегите ви, онзи закон… единственото, до което доведе, е клиентите да не казват кои са, тъй че е невъзможно да ги провериш и може да пострадаш.
— Случвало ли се е?
— Никога не оставаме сами с клиента. Тоест, аз съм тук вътре, но в сградата винаги има още някой. Като Алма, нали я видяхте.
Били се съсредоточи върху задачата, опита се да проследи откъде е писал „Вилман“. Стела стоеше зад него и не сваляше очи от екрана.
— Правя го, защото така искам, да знаете. Печеля добри пари. Знам, че не на всички, които го правят, им харесва, но на мен ми харесва.
— Много хубаво.
— Не ми хареса връзката, която направиха в пресата. БДСМ няма нищо общо с нападения и малтретиране. Става дума за зрели хора, които правят разни неща по взаимно съгласие.
Били беше съсредоточен върху екрана и клавиатурата, въвеждаше команди. Това не беше тема, в която искаше да навлиза.
— Знам — промърмори с надеждата с това да сложи край на разговора.
— Уговаряме се какво ще правим — продължи Стела. — Планираме всичко, за да избегнем риска да се нараним един друг. Така че и на двамата да ни е хубаво.
