„Само дето понякога не се получава“ — помисли си той. Когато едната страна е твърде пияна, за да обърне внимание на паролата за безопасност. Когато усещането за власт над живота и смъртта надделее. Когато се нуждаеш от пълното удовлетворение да упражниш тази власт.
— Да, знам.
Стела го остави и седна на леглото. Явно му имаше доверие, защото оттам не виждаше екрана. Били работеше, благодарен за настъпилото мълчание.
— Откъде знаете? — попита Стела внезапно.
— Кое откъде знам? — промърмори той и дори не се опита да скрие, че предпочита да работи, без да води разговори.
— Онова за съгласието, че се разбирате… Просто го казахте, или сте го чели, или сте го пробвали?
Били затвори очи, преглътна и после си пое дълбоко дъх. Това беше затворена страница. Нещо, което се случи, но никога повече нямаше да се повтори. Нещо, срещу което той се съпротивляваше всеки ден.
Беше женен за Мю.
Обичаше Мю.
Щеше да се превърне в мъжа, когото тя заслужаваше. Мъжът, който беше преди. Въпреки че змията в гърдите се беше размърдала. Той можеше да потисне жаждата, желанието. Длъжен беше.
— Май-май сте пробвали — чу се откъм леглото.
Били не отговаряше. Бавно изпусна въздуха от дробовете си, за да се поуспокои. Трябваше да запази самообладание, скоро щеше да си свърши работата и можеше да си тръгне от това място и повече да не се връща.
— Хареса ли ви? — любопитстваше Стела. Очевидно тълкуваше мълчанието му като потвърждение, че е надушила следата. — Така изглеждаше, като влязохте тук.
Тя явно щеше да продължи да дрънка, да разпитва и да гадае, така че по-добре да й отговори.
— Да — промърмори тихо и сдържано.
— Вие ли бяхте доминиращият?
— Да.
— Аз ги менкам. Зависи какво искат от мен. Но най ми харесва да съм подчинената.
Правилно ли чуваше, или четеше в думите й повече, отколкото съдържаха? Просто си приказваше, или го сваляше? Беше сексработничка, така че по-скоро си търсеше нов клиент? Сега нямаше време да мисли за това. Компютърът показа резултата от търсенето му:
—
— Какво има?
Стела стана от леглото и отиде при него. Сложи ръка на рамото му, когато се наведе да види екрана. Били усети топлината й през ризата. Змията се размърда.
— Изпращал е всичко от телефон с предплатена карта.
— Не можете ли да го проследите?
— Ако имах номера, можех да получа IME1 номера от оператора и да го проследя, когато е включен, но сега… — Той не довърши изречението, само поклати глава, затвори компютъра и се изправи, всичко с едно движение.
— Обадете ни се, ако се свърже с вас — каза той, извади визитна картичка и я остави върху компютъра.
— Разбира се.
Били бързо се насочи към вратата. Трябваше да излезе оттук, да се махне, да подиша чист въздух. Да си прочисти мислите.
— Знаете как се казва сайтът ми — подвикна Стела след него.
Ако досега имаше някакво съмнение, вече го нямаше. Тя определено искаше да го привлече като клиент. Били не отговори. Излезе в коридора, прекоси помещението, където Алма дори не вдигна очи, когато той профуча покрай нея и изскочи навън.
И на улицата не забави крачка, а продължи все така бързо към колата. Тъкмо се качваше, когато телефонът му звънна. Непознат номер. Вдигна.
— Били Русен.
— Здравейте, Кони е.
Трябваха му няколко секунди да се сети.
Кони. Холмгрен.
Бащата на Йенифер.
Били се проклинаше, задето вдигна, и същевременно се мъчеше да говори възможно най-естествено.
— Здравейте, какво… с какво мога да ви помогна?
— Само исках да питам как върви.
— В момента имаме случай. В Упсала, така че… нямах много време да се занимавам с това.
— Разбирам.
— Да…
— А кога смятате, че ще намерите време да погледнете?
Били стисна основата на носа си с палец и показалец, затвори очи. Само това му липсваше.
Не сега. Не когато и да било.
Но, разбираемо, Кони не можеше да мисли за друго, затова се налагаше той да намери изход.
— Ъъъ, скоро… Сигурно скоро ще приключим тук и тогава ще видя — излъга той, за да си спечели малко време.
— Иначе мога да видя дали някой друг ще иска да ми помогне.
— Не. — Били едва скри паниката в гласа си. — Не, аз ще се погрижа. Искам. Заради Йенифер.
— Нали ще се обадите, когато откриете нещо?
„Когато“, не „ако“. Кони беше напълно сигурен, че е прав. Положението беше отчайващо. Ако Били кажеше, че не смята, че някой е пипал снимките, той щеше да продължи да търси, докато намереше човек, който да потвърди подозренията му.
Ако Били се съгласеше, кажеше, че да, манипулирани са, тогава щеше да започне разследване и съществуваше риск значително по-способен техник от него да се заеме със случая. Все пак ставаше дума за полицайка, изчезнала при загадъчни обстоятелства, може би дори убита.
— Да, разбира се. Ще се обадя веднага щом мога.
Няколко кратки заключителни реплики и приключиха разговора, но той остана на място и няколко секунди диша дълбоко, след което отвори вратата и седна в колата. Не понечи да запали, седеше неподвижно, докато изведнъж не заудря с юмруци волана.
— Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Усети, че се бори да си поеме дъх. Никога не му се беше случвало досега, но предположи, че това е усещането при паническа атака.
