Така че да, имаше нещо, за което съжаляваше. Тя се поколеба за секунда, помисли и после впи очи в Ема:
— Съжалявам, че не открих Исус Христос по-рано, бях на деветнайсет.
Ема кимна съпричастно. Зададе последните въпроси.
Любим предмет в училище.
Какво би взела на пуст остров.
Какво носи в джобовете си в момента.
Глупави банални въпроси с безсмислени отговори. Накрая Ема благодари и приключи интервюто. Било й много приятно да се запознае с нея и искрено се надявала Ингрид да спечели изборите. В тези времена имало нужда от повече хора като нея в Шведската църква. През това време фотографът дойде и тримата излязоха, за да направят няколко снимки на фона на езерото.
После, на път към колата си, Ингрид установи, че предвид обстоятелствата се чувства относително добре.
Беше минало успешно.
Нещата щяха да се оправят.
Всичко щеше да е наред.
Не го знаеше, но докато сядаше в колата, запалваше двигателя и поемаше към вкъщи, Аксел Вебер пишеше името й в търсачката в службата, натискаше ентър и започваше да чете с интерес.
Феликс Хукстра придърпа каната с мляко и си наля в чашата. Отпи от кафето, започна да се подготвя за интервютата. Имаше твърде много работа за вършене и не знаеше какво да мисли. Да, радваше се, че доброволческата му организация расте, че е нужна, но от причината толкова много хора да му звънят го болеше сърцето.
Мъжа с чувала.
За месец колите им от две бяха станали пет и ако продължаваха така, щеше да се наложи да ги удвоят. Минимум. Страхът сред жените в Упсала нарастваше. Разбира се, беше ужасно, но за „Автомобили за безопасност“ означаваше истински бум. Интервюираха го от два вестника, поканиха го и в местно, и в национално радио, от общината се свързаха с него, за да питат дали по някакъв начин могат да подкрепят дейността му, няколко спонсори също проявиха интерес. Всички работеха на доброволни начала, но имаше разноски и досега приходите не покриваха разходите, затова всяка помощ беше добре дошла. Двете контрастиращи чувства не се погаждаха много у него, но това навярно беше неизбежно. Само по себе си беше тъжно, че инициатива като неговата е необходима.
Идеята му дойде още по времето, когато дъщерите му започнаха да излизат сами. Невинаги искаха той да ги взима, такситата бяха скъпи и макар той да предлагаше да ги плати, те и на това не се съгласяваха всеки път. Част от порастването, предполагаше той. Затова преди пет години поде инициативата, защото искаше да помага на хората, да промени положението. Но най-вече защото имаше нужда да се съсредоточи върху нещо различно от развода си. Голямата му любов го изостави, той изгуби и дъщерите си. Вярно, виждаше ги от време на време, но те живееха край Хеслехолм с новия мъж, кучета и коне. Той чувстваше, че няма какво да им предложи, особено през първите години.
Дойде му като гръм от ясно небе.
Един ден се прибра вкъщи и Лиса обясни, че дъщерите им ще спят при приятелки. През ума му мина, че те никога не спят извън вкъщи в делничен ден, и в следващия миг осъзна, че ще обсъждат нещо важно.
Основно говори Лиса. Той най-вече плака.
Моли я. Без резултат.
Била решила. Сега само го информирала. Казвал се Макс.
Била го срещнала на конференция предишната година и сега го обичала. Все още много държала на Феликс и искрено се надявала да си останат приятели, все пак имали деца. Но след края на учебната година трите щели да се изнесат. При Макс във фермата му в Сконе. Решението не било лесно, но тя трябвало да следва сърцето си. Било за доброто на всички.
И двамата бяха щедри при подялбата на имуществото. Тя не спореше за нищо, искаше да го напусне възможно най-бързо и лесно, така предполагаше той, макар Лиса никога да не го каза.
Отначало момичетата идваха с влака всеки втори уикенд, но пътуването траеше близо пет часа във всяка посока и доста скоро започнаха да отлагат срещите за някой голям празник или за ваканциите. Ужасно беше да вижда как момичетата му се отчуждават от него и да осъзнае, че няма как да спре това.
Там някъде, в гъстия мрак, в който беше потънал, разбра, че трябва да върши нещо, да се съсредоточи върху нещо друго, освен да се чувства изоставен. Посвети време на анализиране на чувствата си и осъзна, че това, което му липсва най-много, е да бъде нужен някому.
Да бъде важен за някого.
Да променя положението.
Това беше, нищо сложно.
Трябваше само да намери нещо, което да удовлетвори тази нужда. Да запълни празнотата. Зароди се идеята за „Автомобили за безопасност“. Упсала беше студентски град. Имаше много млади жени — като дъщерите му — които бяха навън до късно вечер. През цялата година.
Той се свърза с най-големите студентски организации и предложи услугите си в сътрудничество с тях. Те клъвнаха веднага. Доста дълго време бяха прекалено малко хора, за да предлагат услугата в други дни освен през уикендите, но бавно и сигурно се увеличаваха.
