До голяма степен това стана благодарение на Реми. Тя се присъедини към тях на втората година и бързо се превърна в най-важния сътрудник и негова дясна ръка. Беше организирана, роден администратор. Помагаше му да преглежда всички заявления, правеше старателна проверка на миналото на кандидатите, грижеше се за всичко — от съставянето на графика до връзката със спонсорите. Освен това беше необвързана от няколко години и през май тази пролет започнаха връзка. Срещаха се редовно, правеха секс и той беше доволен, че тя взе инициативата, сам не би се престрашил. Беше малко по-възрастна от него и притежаваше женственост и страст, които го привличаха силно. Той започна тайно да се надява, че връзката им може да прерасне в нещо по-сериозно, но засега действаше предпазливо. Не би понесъл да го наранят отново. Раната от Лиса не беше заздравяла напълно, колкото и да уверяваше дъщерите си, че е продължил напред. Но се движеше в правилна посока. Колко горди бяха само, като го чуха по радиото.
Той беше полезен.
Както бе желал винаги.
Сега оставаше само да се погрижи организацията да расте без проблеми. Не само получаваха множество обаждания от притеснени жени, които имаха нужда от транспорт, но идваха и доста нови доброволци, готови да помогнат. Затова трябваше да бъдат още по-внимателни. Не биваше да допускат съмнителни типове. Един стигаше, за да хвърли петно върху цялата организация. Затова двамата с Реми увеличиха проверките на миналото, освен извлечения от полицейския регистър искаха и препоръки, и провеждаха по-дълги интервюта.
Първият, който щеше да дойде днес, беше на около трийсет години. Нямаха много сътрудници на тази възраст — младите бяха твърде заети с работа, семейство, тренировки, обществена дейност. С други думи, с нормален живот.
Сакариас Валгрен, така се казваше, дойде навреме, беше добре облечен и изглеждаше сериозен — започваше добре. Феликс го покани да седне. Офисът в действителност не беше нищо повече от голяма стая, обзаведена с три бюра и пет компютъра. Табло за съобщения, няколко постера и карта на Упсала по стените. В единия ъгъл имаше кухня с две микровълнови, фурна, хладилник, фризер, кафемашина и малка маса с четири сгъваеми стола. Освен грамота от Университета на Упсала за заслуги към обществото нищо в стаята не разкриваше с какво се занимават, но за сметка на това създаваше впечатление, че нямат много пари, че работят на доброволни начала.
Феликс предложи на Сакариас кафе и започна със стандартните въпроси:
— Защо искате да работите с нас?
— Наскоро нападнаха съпругата ми и оттогава ми се иска да направя нещо. Прочетох статия за вас и си помислих, че мога да проверя дали имате нещо за мен.
— Как е тя? — попита Феликс съчувствено.
— Добре е, не стана най-лошото.
— Радвам се да го чуя. А вие как сте?
— В какъв смисъл?
— Обикновено цялото внимание е насочено към нея, към жертвата, но това е травма и за близките.
Мъжът срещу него като че ли се замисли над думите му, сякаш това беше новост за него. Феликс се поприведе напред. Нещо у Сакариас инстинктивно спечели симпатиите му.
Добър човек. Претърпял шок.
Знаеше, че още има мъже, които не обичат да говорят за чувствата си. Той самият някога беше като тях, но Сакариас го погледна признателно:
— Благодаря, но съм добре… Тогава бях безсилен, а сега мога единствено да бъда до нея. И до други, да се надяваме.
Поговориха още малко, но ако не изскочеше нещо от полицейския регистър или Реми не намереше нещо съмнително в него, Феликс щеше да се сдобие с нов сътрудник.
Унилата група се приготвяше да напусне полицейското управление. Въпреки че всички бяха работили усърдно, въпреки че имаха две сериозни следи, които проверяваха цял ден, когато обобщиха положението, нямаше как да не осъзнаят, че не са стигнали доникъде.
ДНК на Дан Тилман не съвпадаше с намереното при никоя от жертвите, което не беше кой знае колко изненадващо. Себастиан изтърси едно антипатично: „А аз какво ви казах?“, когато Урсула съобщи на екипа резултатите от теста, и настроението се развали още повече. Когато говореха за Тилман, Карлос се сети, че никой не е проверил кой номер обувки носи, обади му се и със спокойния си дипломатичен стил го убеди да отговори. 45. Понякога 46. Отпечатъкът от обувката „Ванс“, който бяха открили на местопрестъпленията, беше номер 42,5. Името му все още фигурираше в разследването, но засега го зачеркваха от заподозрените, докато не получеха нови доказателства, които да го върнат там.
Първата следа не ги отведе доникъде.
Били сложи край и на втората.
Клиентът на Стела Симонсон.
Той им разказа накратко за посещението си при нея. Почти нищо за мястото, на което работеха жените, нито дума за стаята, само отчет за чатовете в компютъра. Всички кратки и конкретни.
Той искал, кога можела тя? Определяха час. И толкоз.
