Най-зле беше с Тилман. Който по различни причини вече не беше заподозрян, но срещу когото Ваня сякаш имаше желание да започне личен кръстоносен поход, само и само да го прати в затвора. Тъй че Юнатан се наслуша на истории за Тилман; но също и на доста за Себастиан, който, верен на навиците си, беше нетърпим във всяко едно отношение и като цяло беше пълен задник; и накрая за Ане-Ли, за която Юнатан досега беше чувал само добри думи, но днес явно беше направила голям скок нагоре в списъка на Ваня, след като открито критикувала и се усъмнила в методите на Торкел и по този начин в целия „Риксмурд“.
— Знаеш ли кое е най-лошото? Има дете. Има дъщеря — изсъска тя, докато нареждаше приборите и чашите на масата. Юнатан предположи, че пак са се върнали на темата за Тилман. — Само на осем е, но ако порасне и се превърне в една от „лесбовещиците“, за които пише той, или в активна феминистка, дали и на нея ще й пожелава да я изнасилят?
Макар тя да не очакваше отговор и на този въпрос, Юнатан усети, че трябва да каже нещо. Да бъде искрен. Струваше му се, че тя прекалява.
— Едва ли.
Погледът, който му хвърли, му показа, че веднага е изтълкувала отговора му като защита на Тилман; налагаше се да поясни:
— Явно е ужасен човек, но това не значи, че би наранил детето си. Никой родител не го иска.
— Мнозина го правят. Умишлено или не. Светът е пълен със скапани родители.
Юнатан не възрази. Като полицайка Ваня бе виждала какво ли не. Той неведнъж се бе питал как издържа тя, как издържат всички всеки ден да се сблъскват с онези, които показват най-лошите страни на човечеството, и с онези, които страдат заради тях. Освен това той знаеше за сложните взаимоотношения с родителите й. И с тримата. Знаеше, че всички те по различни начини са я наранили и предали. Дали именно това не обясняваше неспособността й вечер да загърбва събитията от деня? Той сложи яденето на масата и двамата седнаха.
— Постоянно срещаш хора, които не харесваш, кое му е специалното на Тилман? Защо просто не го забравиш, както правиш обикновено?
Искаше да й даде възможност да се позамисли. Да види дали сама ще стигне до извода, че може би става дума за нещо друго. Ако не, той трябваше да реши дали да се направи на любител психолог и да повдигне въпроса. Идеята не му допадаше. Макар че със сигурност щеше да е полезно за нея да поговорят за това, той знаеше, че семейството й си остава до голяма степен отворена рана, в която не му се щеше да бърка.
— Не знам — отвърна тя, докато сипваше яденето.
Юнатан беше прав. Голяма част от работата й, съответно и от живота й, минаваше в срещи с хора, които повече или по-малко й бяха неприятни, повече или по-малко я отблъскваха, повече или по-малко предизвикваха презрение. Далеч не беше най-широкоскроената полицайка, която се отнасяше с голямо разбиране, която търсеше скритите мотиви и смекчаващите вината обстоятелства. Бързо съдеше хората, но и не позволяваше това да повлияе на личния й живот.
Нави спагетите около вилицата и я пъхна в уста.
— Вкусно — каза само.
— Не, не особено — поправи я Юнатан.
— Добре де, не е от най-ярките ти постижения в кухнята — усмихна се тя, стана, отвори друг кухненски шкаф и извади кана.
— Може би защото е баща — каза тя с гръб към него, докато наливаше вода от чешмата. — Нали виждам Себастиан всеки ден, а и цялата тази история с Валдемар и майка ми, и всичките тия гадости… Знаеш, с бащите, ужасните проклети бащи.
Тя се върна на масата, седна и наля вода в чашите им.
И той така си мислеше. Юнатан не знаеше подробности за всичко, което се беше случило между тях; сблъсъкът между Ваня и родителите й се водеше в много рундове и през повечето той изобщо не присъстваше в картинката. Но първия път, когато ходеха заедно, той често виждаше Валдемар. Харесваше го, струваше му се, че е взаимно, но преди всичко беше очевидно колко невероятно близък е с Ваня. Беше толкова далеч от „ужасен проклет баща“, колкото изобщо е възможно.
— Мислех, че Валдемар е най-добрият баща, който може да си пожелае човек — подхвърли той.
— Беше, допреди няколко години.
— Ако е бил страхотен в продължение на трийсет години, защо не се свържеш с него? Да изгладите нещата.
— Не е толкова просто.
Когато го изрече, тя почувства, че е истина, и това леко я изненада. Валдемар наистина беше най-добрият баща, който можеш да си пожелаеш. Не беше минала през нито един тежък момент в живота си, без той да й помогне да го превъзмогне. Нямаше нищо, което не би направил за нея. И все още правеше всичко по силите си. Напусна Ана, съдействаше на прокуратурата, беше готов да си понесе наказанието, помоли за прошка, показа искрени угризения. Беше сто процента откровен с нея — нещо, с което не беше свикнала през последните години.
В един момент тя беше готова да прости, да продължи напред, да види дали могат да намерят пътя обратно един към друг. Реши да си създаде нов живот. Известно време вярваше, че в него могат да присъстват и двамата й бащи.
