Лятна вила. Не толкова далеч, че да не могат да ходят в петък след работа, да прекарват уикендите там. С приятели. Да празнуват Мидсомар. Да се разхождат с лодката, която трябваше да си вземат, при положение че и към трите вили имаше собствен пристан. Да правят дребни ремонти през лятото. Да решават дали да сменят настилката на верандата, или ще изкара още една година. Да косят тревата. Да палят камината, когато ходят наесен.
Нормален живот.
Неговият живот. С Мю.
Далеч от другите двама. Кони и Стела.
Беше се обадил на бащата на Йенифер. Защото беше длъжен. Не се ли отзовеше, Кони щеше да потърси друг, а това беше възможно най-лошият вариант. Най-добрият, смяташе Били, беше да признае, че може би е прав. Че снимките изглеждат манипулирани. Но му трябва още малко време, за да е съвсем сигурен и да провери дали няма начин да намери доказателства, които да им помогнат да започнат разследване. Кони едва не заплака от признателност и облекчение. Били обеща скоро да му се обади.
Това беше преди четири дни.
На връщане от Стела.
Червената стая и всичко, което можеше да прави там. Всичко, което тя му позволяваше да прави. Първия път, когато се свърза с нея, се мъчеше сам да се убеди, че ще е само един път. Ще пробва, но независимо от изхода никога няма да повтори. Първият път щеше да бъде и последен.
След това отиде още два пъти.
Беше като наркотик. Той знаеше точно какво прави. Като повечето хора с някаква зависимост си въобразяваше, че може да се откаже, когато пожелае. Ако изобщо трябваше да се отказва. Кое всъщност му беше лошото на това, което правеше? В дните, след като ходеше при Стела, беше по-добър човек, по-добър мъж. Ставаше по-спокоен, мислеше по-трезво, беше по-внимателен, след като намереше излаз за подтиците си. След като змията се заситеше.
Душът спря и от другата страна на стената „Maneater“ на Хол енд Оутс премина в „You Give Love a Bad Name“ на Бон Джоуви. Някой явно си падаше по осемдесетте години и той си помисли, че плейлистата може би е по-старателно подбрана, отколкото му се стори в началото.
След разговора с Кони прегледа всеки един пост, който беше пускал в профилите на Йенифер. Провери ги под лупа. Анализира рисковете.
Имаше голям проблем.
Ако потвърдеше пред Кони, че постовете на Йенифер са фалшифицирани, той можеше незабавно да подаде жалба в полицията — думите на Били и фактът, че Йенифер беше колежка, щяха да натежат достатъчно, за да се погледне сериозно и да се започне разследване. Първото, което един усърден полицай щеше да направи — да му се не види, дори нямаше нужда да е усърден, в днешно време това си беше практика — щеше да проследи телефона на Йенифер и целия трафик от него и от компютъра й. И тогава щеше да открие, че тя е публикувала три снимки от Стокхолм, докато телефонът й, странна работа, е бил в Бухюслен. На места, в които по същото време се е намирал Били. Били, който несъмнено притежаваше достатъчно умения да извърши онова, което щяха да подозират, че някой е извършил.
По дяволите, къде му е бил умът?
Той знаеше точно къде. Налагаше се да отиде на ваканцията, преди Мю да започне да се чуди къде се губи, а се страхуваше, че седмица празнина в профила на Йенифер ще събуди подозрения.
Как може да е бил толкова тъп?
Непредпазлив.
Но в настоящия момент това беше единственият проблем, който Били виждаше при евентуално потвърждаване на подозренията на Кони. Но пък беше много голям проблем, който трябваше да реши, преди да продължи нататък.
Още една причина да се види със Стела. Тя правеше мрачните импулси поносими, дори незначителни, и това му позволяваше да се съсредоточи. Да не мисли за други неща.
— Трябва да тръгваш, след малко ще дойде друг клиент.
Най-много му харесваше онази на езерото Ристен — това беше последната мисъл, която му мина през главата, преди да отвори очи и да види Стела до леглото, изкъпана, увита в бял халат. Когато Мю го помолеше да каже коя харесва най-много, а тя щеше да го направи — време беше да действат: да продължат търсенето, ако не одобрят нито една от трите, или да си запазят час в банката, ако изберат някоя — та тогава, той щеше да посочи като свой избор червената къщичка от шейсет квадрата с моравата до езерото Ристен.
Той седна в леглото и с мъка пропъди сънищата от съзнанието си. После стана и започна да се облича. Погледна към Стела, която седна пред огледалото в единия ъгъл и си сложи дискретен грим. Не виждаше дали има някакви следи по тялото. Беше се получило доста грубо.
— Добре ли си? — попита я, докато си навличаше тениската.
— Не си правил нищо, за което не сме се уговаряли — сви рамене тя и срещна погледа му в огледалото.
Това не беше точно отговор на въпроса и той се замисли как да го зададе по друг начин и дали изобщо да го прави, но в този момент телефонът му звънна. Той го извади от джоба си и погледна дисплея. Мю, естествено. Остави го да звъни и вдигна ръка за кратък поздрав. Стела му махна безмълвно и продължи с гримирането. Той излезе от стаята и се насочи към изхода. Вдигна телефона, когато беше почти на входната врата.
— Здрасти.
