Урсула хвърли един поглед към часовника, стана, взе чашата си, отиде в кухнята и я остави в мивката. Бела остана на дивана. Купонът започваше след няколко часа. Урсула поръча такси, облече си връхните дрехи, провери дали е взела всичко необходимо и подвикна едно: „Хайде, чао!“ по посока на хола. Бела излезе в коридора.
— Ще се видим утре — каза и прегърна Урсула.
Доколкото помнеше майката, това никога не беше ставало преди.
Но можеше да свикне, помисли си.
— Здрасти, влизай.
Торкел направи път на Себастиан да влезе в апартамента. Имаше вид, че иска вечерта вече да е свършила, забеляза Себастиан, докато си сваляше връхните дрехи и ги окачваше на закачалката.
— Пръв ли съм?
— Да.
Лисе-Лоте дойде от кухнята, поздрави го и каза колко се радвала, че най-после се запознават. Толкова била слушала за него. Което не вещаеше нищо добро, помисли си той.
— Значи ти си причината Торкел да изглежда толкова щастлив напоследък — подметна той, докато й подаваше цветето, което беше купил по пътя.
— Надявам се.
— Напълно съм сигурен — усмихна се Себастиан.
— Нещо за пиене?
— Каквото и да е, стига да не е алкохол.
— Безалкохолна бира?
— Супер, благодаря.
Торкел стоеше отстрани и го наблюдаваше. Себастиан Бергман. Държеше се като нормален човек. Лесно можеше да забравиш колко манипулативен и чаровен може да бъде, стига да реши. Торкел навярно трябваше да е доволен, че поне полага някакво усилие. Отидоха в дневната. Себастиан спря и се огледа.
— Май не съм идвал преди?
— Знаеш, че не си.
— Хубаво е. Уютно. Откога живееш тук?
— Откакто се разведохме с Ивон.
Себастиан кимна учтиво и продължи да разглежда стаята, направи няколко крачки към най-близката етажерка.
— Това дъщерите ти ли са? — посочи снимка на Вилма и Елин, взе я и я погледна по-отблизо.
Придържаше се към плана.
Непринудено дрънкане на баналности.
Каквото един скучен, лишен от въображение човек като Торкел би харесал. Защото дори Себастиан да успееше да убеди Ваня поне да изтърпи присъствието му, това нямаше да е достатъчно, за да остане в „Риксмурд“. За тази цел се нуждаеше от Торкел.
— Колко са пораснали.
— Какви ги вършиш? — Торкел изтръгна снимката от ръцете му и я върна на лавицата.
— В смисъл?
— Какво искаш? В единствените случаи, когато се опитваш да се държиш като нормален човек, целиш нещо.
Добре, може би се беше поувлякъл, но ако познаваше Торкел, правилният път беше да продължи напред, вместо да отстъпва.
— Искам… искам да си върна част от стария живот. — Той замълча, уж че търсеше точните думи. — Сближих се пак с Урсула, както знаеш, и осъзнах, че… през последните години бях ужасно, ужасно самотен. А едно време все пак бяхме приятели.
Торкел го гледаше мълчаливо, а Себастиан отвърна на погледа му с най-искреното и открито изражение, което можеше да докара на лицето си. Прекали ли? Избърза ли? Най-безопасно щеше да е да почака отговора и да се нагоди спрямо него.
До отговор обаче така и не се стигна, тъй като на вратата се позвъни. Торкел отиде да отвори, а Лисе-Лоте дойде в стаята и му подаде чаша бира. След минута се появи Урсула. Спря се за момент, като видя, че само Себастиан е дошъл. Дали да му каже, че допреди малко беше говорила за него? Беше се отдала на спомени. Каква полза? Той не беше помислял и за миг за станалото, в това беше сигурна. Никога не би я помолил за прошка. Дори не беше убедена, че помни причината тя да го мрази толкова много години.
Лисе-Лоте остави Себастиан и дойде да я посрещне.
— Ама ние сме се виждали! — извика, докато се ръкуваше с Урсула.
— Така е — усмихна се гостенката.
Още онзи път, когато Лисе-Лоте току-що ставаше от сън и не се беше гримирала, на Урсула й направи впечатление колко е хубава. А сега с прическа, лек грим и семпла рокля „Карън Милън“ изглеждаше невероятно.
Урсула попита дали може да й помогне с нещо в кухнята, но почти всичко беше готово. Беше приготвила повечето от предния ден, а останалото довърши, като се прибра следобед. Дали Урсула искаше нещо за пиене? Вино, червено, бяло, бира, газирана вода, кола?
— Чаша бяло вино, ако обичаш — отговори тя.
Гледаше я, докато отиваше към кухнята, и си мислеше: „Естествено, че е и перфектна домакиня, как иначе?“. Отиде при Себастиан, сети се, че вече е пила две чаши вино и трябва да внимава какви ги върши.
— Хубава рокля — направи й комплимент той.
— Благодаря.
— Тиндър гаджето няма ли да идва?
— Не ми е тиндър гадже и не, няма да идва. Виждали сме се само един път.
— Веднъж заведох на парти жена, която бях срещнал в метрото преди пет минути.
— Не ме изненадваш. За съжаление.
Отново се чу звънецът и след малко към тях се присъединиха Ваня и Юнатан. Дойдоха, здрависаха се с всички, получиха по едно питие. Ваня отказа алкохол. Щяла да шофира. Истината беше, че не знаеше дали е бременна. Ако не беше, нямаше да се дължи на липсата на опити. Всъщност точно затова закъсняха малко.
