Поздравиха и Себастиан, който се ръкува с Юнатан и се представи и с малкото име, и с фамилията. По нищо не личеше, че се познават. Това беше отличен случай да покаже нова, по-добра своя страна. В такава вечер Ваня не можеше да очаква да говорят само по работа. Особено след като Торкел и Лисе-Лоте изрично ги помолиха да сведат служебните приказки до възможния минимум. Това устройваше Себастиан идеално. Тъй като Торкел и Лисе-Лоте сновяха между гостите и кухнята, оставаха само те четиримата.
Придържаше се към плана.
Старание.
Празно дрънкане на баналности.
Мю и Били пристигнаха последни и цялата сцена се повтори за пореден път. Окачване на дрехите, влизане в хола, ръкостискания, питиета.
— Извинявайте, че закъсняхме, но Били беше в Упсала — каза Мю, след като поздравиха всички.
— Какво си правил там? — попита Себастиан с учтив, непринуден тон.
— Проверявах някои неща.
— Какви неща?
— Стига приказки по работа — прекъсна ги Лисе-Лоте с усмивка. — Хайде, сядайте, готово е.
Всички тръгнаха към кухнята. Себастиан гледаше Били. Той също беше прекарал по-голямата част от деня в Упсала по работа. Не срещна обаче Били в управлението, Ане-Ли и Карлос също не споменаха да са го виждали.
— Всеки да сяда където иска — каза Лисе-Лоте, когато всички дойдоха в кухнята, където беше наредена маса за осем души.
Себастиан погледна Ваня, която очевидно чакаше той да седне пръв, та да може тя да се настани възможно най-далеч от него.
Вечерята започна.
Картофени палачинки с карфиол и пармезан.
Виното се лееше. Разговорът потръгна. Юнатан, Лисе-Лоте и Мю бяха главните обекти на вниманието. Нови хора, нови истории, нови професии, а и тъй като те познаваха трима от екипа като нещо повече от полицаи — нови подходи и открития за дългогодишните колеги.
Осолена треска с топинг от скариди и пресни картофи с копър.
По време на основното ястие Себастиан осъзна, че всъщност прекарва приятно. Темите преливаха естествено. Работа, музика, телевизионни сериали, родни градове, клюки, политика. Сред толкова близки хора сякаш дори Ваня започна да омеква спрямо него.
Утре щеше да е още по-хубаво.
Беше говорил с Валдемар, разбраха се да се видят. Валдемар знаеше кой е Себастиан — колега, който работеше с дъщеря му (още я наричаше така), но през целия разговор не каза и дума за бащинството, затова Себастиан предположи, че той не знае нищо, че Ваня не му е казала.
Себастиан обясни, че иска да говорят за Ваня, че според него нещо й липсва и това нещо е Валдемар. Като чу, че липсва на Ваня, другият мъж сякаш заплака. Не беше необходимо голямо убеждаване, за да го накара да я изненада с посещение. Ако я предупредеше, ако я попиташе, тя щеше да намери причина да откаже.
Винаги беше по-лесно да я поставиш пред свършен факт.
Убеждаването беше трудното.
Убеждаването и помиряването.
Лимонов мус, маракуя и овесени бисквитки.
След вечеря всички благодариха и се надпреварваха да повтарят колко е било вкусно. Урсула настоя да помогне в кухнята. Лисе-Лоте им каза да оставят всичко, двамата с Торкел щели да го оправят. Урсула се наложи. Другите се преместиха в дневната. Себастиан не помнеше кога за последно е бил на подобно събиране, без да се опитва да вкара в леглото някоя от присъстващите. Просто да общува с хората — трябва да е било по времето на Лили. Много отдавна. Той се озърна из стаята.
Юнатан и Били бяха приближили глави и обсъждаха нещо, от което той не възнамеряваше дори да се преструва, че се интересува. Ваня не беше в стаята. Може би беше в кухнята. Дали пък нямаше да му се удаде възможност да си поговори с нея? Беше приятна вечер. Сякаш дори тя го мислеше. Той тръгна към кухнята и се размина с Мю, която тъкмо спираше Торкел:
— Може ли да те питам нещо?
Себастиан забави крачка, за да ги чуе; всичко около Били го интересуваше.
— Разбира се.
— През ноември, ако не стане нещо извънредно — продължи Мю, — дали бихте се справили една седмица без Били?
— Ами, ще видим, трудно е да кажа отсега. Защо?
— Мислехме да попътуваме. Малка ваканция.
— Да, ще видим. Останали ли са му дни от отпуската?
— Да, нали работи една седмица извънредно след Мидсомар.
— Така ли?
— Да, дойде при мен в Бухюслен чак в началото на юли.
— Окей — кимна Торкел. — Ще проверя.
Нищо в разговора не впечатли Себастиан, а и явно бяха приключили. Той продължи към кухнята, където Урсула и Лисе-Лоте бършеха последните чинии. Ваня не беше и тук. Може би беше в тоалетната. Е, нямаше как да я чака пред вратата, за да си поговорят. Лисе-Лоте се обърна към него, когато дойде при тях и придърпа най-близкия стол.
— Искаш ли нещо?
— Благодаря, няма нужда. Всичко беше страшно вкусно и предполагам, че заслугата не е била на Торкел.
— И той помогна.
— Виж ти, виж ти. Е, въпреки това беше вкусно — усмихна се Себастиан топло. — Оказа се много добра идея. Радвам се, че се запознахме.
— Аз също, слушала съм толкова много за всички ви, откакто се срещнахме.
— Надявам се пак да го повторим някой път.
Урсула го гледаше, все едно искаше да се увери, че е чула правилно. Да не би той да флиртуваше с Лисе-Лоте?
Внимателен, любезен, шеговит.
