Защо? На Торкел и през ум не му беше минавало да не я взима. Не беше пияна, знаеше какво може и какво не може да прави, как да се държи. Но Торкел вече съжаляваше, че го каза. Подозираше, че при следващия си разговор с Русмари ще трябва да слуша за колеги под влиянието на алкохол и какво би трябвало да прави той като техен началник. Реши да не споменава, че той самият пи две бири на вечеря.
— Какво разказа тя? — смени темата.
— Прибрала се вкъщи в единайсет без петнайсет. Някой я причакал в жилището, промъкнал се зад нея и я упоил. Събудила се с чувал на главата. Отново изнасилена. Медицинският преглед потвърди следи от сперма.
— Горката жена. Как се чувства? — попита Ваня.
— Физически — пуснаха й изследвания за болести, предавани по полов път, и й дадоха противозачатъчни. Миналия път са я ваксинирали за хепатит Б. Психически — не е добре и вероятно ще става по-зле.
— Тя живее с мъж — обади се Торкел и върна разговора към полицейското разследване. — Как извършителят е знаел, че ще бъде сама?
— От социалните мрежи. Освен ако не я познава, разбира се.
Себастиан кимна почти отчаяно. Не ставаше за първи път. Не спираше да се изненадва от количеството информация, което хората разкриваха доброволно, информация, която ги правеше по-достъпни и уязвими.
— Прибрала се вкъщи с „Автомобили за безопасност“. Нещо като таксиметрова фирма, която кара сами жени безплатно.
— Какво знаем за тях?
— Че съществуват. Утре ще ги проверим.
— Той отново удря на закрито, в дома им — посочи Себастиан.
Това беше очаквано, от това се страхуваха. Ново нападение. И усложняваше картината още повече.
— И по-важното — пак е избрал Тересе.
— Без съмнение изглежда така, но възможно ли е да е случайност?
Въпросът не беше чак толкова глупав, колкото звучеше. Най-голямата грешка, която можеха да допуснат, бе да си вадят прибързани заключения, да търсят доказателства, които да потвърдят готова теория, вместо да работят непредубедено.
— Тогава трябва да е избрал случаен апартамент, след като е претърсил Фейсбук за самотни жени, попаднал е на Тересе и не я е познал — обобщи Себастиан положението и с един поглед към останалите изрази общото мнение. — Била е избрана. Това е лично.
— В такъв случай може отново да нападне Ида и Клара — каза Ваня.
Спогледаха се. Вярно, разбира се. Беше късно, но се надяваха да не е
Помнеше каква беше Ида миналия път.
Уплашена. Изолирана. Наранена.
Затова Себастиан намери телефонния й номер и й прати есемес от колата, че отиват при нея. Иначе имаше риск да се изплаши до смърт, ако посред нощ я събуди звънене на вратата. Не получи отговор на есемеса, затова прати още един. Когато застанаха пред входа на сградата й, той я набра. Свърза се директно с гласовата поща. Затвори, без да казва нищо. Нямаше смисъл. След по-малко от минута щяха да позвънят на вратата й.
Двамата с Ане-Ли забързаха нагоре по стълбите към апартамента на втория етаж. Позвъниха. Къщата беше достатъчно стара, за да може на вратата все още да има отвор за писма вместо пощенска кутия долу във входа. Себастиан клекна и отвори малкото капаче. В антрето светеше лампа.
— Ида, аз съм Себастиан Бергман от „Риксмурд“ — извика той достатъчно силно, че тя да го чуе от спалнята, но не толкова, че всеки любопитен съсед във входа да дотича.
Не последва отговор.
Ане-Ли натисна звънеца още веднъж. Този път задържа пръста си по-дълго върху копчето. Себастиан надничаше през отвора — зрителното поле беше ограничено, но не виждаше нищо да лежи на пода.
— Ида, чуваш ли ни? Себастиан е, от „Риксмурд“, трябва да говорим с теб.
Все още нито звук откъм апартамента.
Себастиан се изправи и се обърна към Ане-Ли, която извади телефона си.
— Какво ще правим?
— Влизаме — реши тя и набра някакъв номер, докато слизаше по стълбите.
Себастиан остана горе в известно колебание.
Не минаха повече от десет минути, докато пристигне патрул с необходимото оборудване, за да се справят със заключената врата. Макар и да беше почти сигурен, че жилището е празно, Себастиан извика през отвора за писмата какво смятат да правят. Все пак съществуваше възможност тя да спи дълбоко и ако се събудеше от разбиването на вратата, щеше да изпадне в паника.
Ключалката изщрака, униформеният полицай, който я отвори, им направи път. Себастиан влезе в апартамента.
— Ида…
