Клара изглеждаше ужасно объркана. Бяха я довели в управлението, въпреки че минаваше един през нощта. Попита ги защо те не останат при нея в дома й, но Ваня и Торкел казаха само, че ще е по-добре да продължат разговора в полицейското управление; тя не възрази, което създаде у Ваня усещането, че знае за какво искат да говорят с нея.
Че това не я изненадва.
Че го е очаквала рано или късно.
Криела е информация от тях.
Бяха я събудили. Приятелят й беше отворил вратата. Когато казаха, че искат да говорят с Клара, той попита не могат ли да почакат до сутринта, тя спяла. Отвърнаха, че не могат, и няколко минути по-късно и четиримата седяха в кухнята, а Торкел и Ваня с приглушени гласове разказваха какво е сполетяло Тересе. Знаеха, че двете не се познават, но всичко сочеше към извода, че жертвите са специално подбрани и тя може отново да бъде нападната. Дали се сещаше за някаква причина за това?
На Ваня й се стори, че Клара отговаря уклончиво. Повече наблягаше върху факта, че не познава Тересе и че между тях няма нищо общо, отколкото върху важния въпрос — ако е подбрана специално, защо?
Точно тогава се обади Себастиан с новината, че Ида е мъртва, теориите им се потвърдиха и се нуждаеха от отговори. Веднага.
Затова сега седяха в конферентната зала — Клара, Ане-Ли, Торкел, Ваня и Себастиан. Ане-Ли беше изгасила лампите над бялата дъска, за да скрие бележките им за разследването, и всички се бяха разпръснали из стаята в опит да намалят усещането, че са се съюзили срещу нея, четирима срещу един; но същевременно присъствието им подчертаваше сериозността на ситуацията.
— Да, изглежда, е била нападната отново и се е самоубила — отговори Ане-Ли направо.
Разбираше, че Клара е объркана и уплашена. Събудена посред нощ, закарана в полицейско управление, нейна позната намерена мъртва. Най-съчувствено и съпричастно щеше да е отложат разпита за сутринта, но Ане-Ли не можеше да губи повече време. Трябваше да действат професионално и ефикасно, а ако жената срещу тях знаеше нещо, щяха да й измъкнат информацията.
— Мили боже… — Очите на Клара се напълниха със сълзи и тя заклати глава.
— Второ нападение и за нея, и за Тересе.
— Познавали сте Ида — каза Торкел и се изправи.
Клара кимна. Той отиде до шкафа с канцеларски материали. До фруктиерата, която стоеше отгоре, имаше купчина салфетки. Взе две-три и ги подаде на Клара.
— Но не и Тересе?
Клара поклати глава и прие салфетките с благодарност.
— Ами Ребека?
Кратко колебание. После леко кимване. Ваня се приведе напред. Всеки момент, помисли си. Миналия път, когато я попитаха, Клара отрече да познава Ребека Алм. Лъжа, но сега щяха да научат истината. Дори Себастиан, който се беше облегнал на стената до вратата, наостри уши.
— Познавах и нея — отрони Клара, склонила глава към масата. — Бяхме… бяхме в една група, така да се каже, преди девет-десет години.
— Каква група? — попита Ваня.
— Казваше се Ab ovo. Събирахме се в църквата.
— И какво правехте в това Ab ovo?
Клара въздъхна дълбоко, вдигна очи от масата и погледна към Ваня. По изражението й Себастиан разбра, че това са спомени, към които предпочита да не се връща.
— Идеята беше да подкрепя жени, които са забременели, така че да могат да задържат детето, вместо да абортират.
— Антиаборт група?
— Смятахме, че не сме против нищо, а по-скоро за. За живота.
— Тоест антиаборт група — отсече Ваня и начинът, по който произнесе думите, ясно показа, че няма да могат да я привлекат за член.
Себастиан я познаваше достатъчно добре, за да знае какво е мнението й за някого, който иска да се разпорежда с чуждо тяло. Особено пък за книга на две хиляди години, приписваща тези желания на някакъв бог.
— Кой друг беше в групата? — попита Ане-Ли, решена да стигне до дъното на нещата.
— Ингрид Дрюбер я основа. Участвахме ние трите — Ида, Ребека и аз — плюс Улрика.
— Коя Улрика?
— Монсдотер. Тя беше по-голяма, на възрастта на Ингрид.
Ане-Ли погледна към Торкел, който кимна в знак на съгласие и излезе, за да помоли Били и Карлос да проверят Дрюбер Монсдотер.
— Значи вие, Ида и Ребека сте били заедно в тази група. Но не и Тересе — отбеляза Себастиан.
Три от четири беше достатъчно, за да бъдат почти сигурни, че са на прав път. Причината за нападенията над Тересе щяха да установят по-нататък. Имаше връзка, това беше ясно.
— Не.
— Ако е свързано с групата, какво е станало, че да накара някой да ви напада?
Клара отново се поколеба. Този път по-дълго. Още при първия си разговор с полицията, след като я нападнаха при колата й, тази мисъл й хрумна. Когато чу за смъртта на Ребека, вече беше сигурна, но все пак някак успя сама да се убеди, че може да се дължи на нещо друго, на случайност, може да се е объркала.
Искаше да се е объркала.
Ако беше права, цената щеше да е твърде висока.
Тя не присъстваше онази вечер, но знаеше.
Знаеше какво е станало. Знаеше какво са направили.
Знаеше, но мълчеше. Повече обаче не можеше да мълчи.
— Сещам се единствено за Линда. За станалото с Линда.
— Коя Линда и какво е станало с нея? — попита Ваня напрегнато.
Мотив. Клара най-сетне щеше да им даде мотив.
