Никакъв отговор. Едно писмо на пода пред вратата. Пълна тишина. Жилището изглеждаше пусто, въздухът беше спарен, имаше нужда от проветряване. Себастиан и Ане-Ли продължиха навътре. Светеха лампи и в кухнята, и в хола. Себастиан отиде в кухнята. Също като предния път там беше спретнато и подредено с изключение на хартиена торба на пода и покупки, оставени на плота. Едно чекмедже стоеше отворено. Себастиан погледна вътре. Кухненски прибори. Ножове, цедка за чай, дървена вилица, шпатула, бъркалка и тем подобни. Плъзна поглед по плота. Няколко консерви, бучка сирене, пакет масло, яйца, замразени кюфтенца, тоалетна хартия. Някои неща определено щяха да се чувстват по-добре в хладилник или фризер. Себастиан надникна в хартиената торба на пода. На дъното беше останала касовата бележка. Той се наведе и я извади. Погледна датата. 21-и октомври. Преди шест дни.
Чу Ане-Ли да ругае и изтича при нея.
— Какво има?
Тя само кимна по посока на спалнята. Себастиан отиде да погледне. Чувал от юга, който той вече познаваше твърде добре, захвърлен на пода до леглото, панталоните и бельото на Ида на купчина до него.
— Мамка му, закъснели сме.
Почти едновременно двамата се завъртяха към затворената врата на банята. Единствената стая, в която не бяха погледнали. Червеният цвят под ключалката показваше, че е заето. Със свито сърце Себастиан пристъпи натам и почука.
— Ида, Себастиан е. От „Риксмурд“.
Никакъв отговор. Иззад затворената врата не се чуваше ни най-малко движение. Погледна Ане-Ли, тя кимна и повика униформения полицай, който чакаше на площадката.
Лесно разбиха вратата на банята. Униформеният отново отстъпи встрани и пусна Себастиан и Ане-Ли да влязат първи. Себастиан си пое дълбоко дъх и бутна вратата. Надяваше се да я завари на пода, парализирана от ужас, неспособна да помръдне.
Първото чувство, което изпита от видяното, беше тъга.
Ида лежеше във ваната.
Водата беше червена.
Нож за плодове на пода.
Дълбоки открити рани по дължина на едната предмишница. Празнота във втренчените очи. Тялото — леко подпухнало след престоя във водата от, както предположи Себастиан, 21-и октомври. Шест дни.
Представи си как Ида се е престрашила да излезе на пазар, сама или заедно с някого. Как се е прибрала вкъщи, започнала е да вади покупките в кухнята; мъжът я е причакал, прокраднал се е зад гърба й, приспал я е, завлякъл я е в спалнята. Как се е събудила с чувала на главата.
Ако второто нападение беше успяло да пречупи Тересе, не можеше да се сравнява с това, което е причинило на Ида. Тя и преди беше съсипана. Седмиците пълна самота също не й се бяха отразили добре, в това Себастиан беше сигурен. Толкова много време да мисли, да се тормози, да се обвинява, да се терзае, да позволява страховете да надделеят, без никой да се грижи за нея или да се опитва да я отвлече от мислите.
Без никой, който да й помогне.
Той отстъпи от отворената врата, измъчван от угризения, че не направи повече, не направи нищо. Вероятно веднага след като се е събудила, е решила, че не може да издържи повече. И така достатъчно съсипана, тогава се е пречупила окончателно, най-мрачните мисли са нахлули безпрепятствено и са отнесли всички останали — онези, които са търсели изход, начин за възстановяване, за продължаване напред въпреки всичко. Приливна вълна от безнадеждност, от която не е имало спасение.
Отишла е в кухнята, взела е ножа за плодове, затворила се е в банята и е напълнила ваната…
Усещането за угризения, което в интерес на истината не беше изпитвал отдавна, дори не беше сигурен, че вече би могъл да изпита, се примеси с гняв. Тези мъже щяха да отговарят за деянията си. Но — той не беше съвсем готов да го признае дори пред себе си — сега вече случаят стана наистина интересен. Група или поне двама души с добре развит контрол над импулсите — само по себе си необичайно за сексуални престъпления — които ни най-малко не разчитаха на късмета или на случайността, извършваха престъпленията си.
Добре подготвени, студени, решителни, целеустремени.
Специално подбрани жертви.
Това обръщаше надолу с главата всичко, което си мислеха, че знаят за извършителите. Първата жертва не е била избрана заради местоположението си. Мотивът вече не беше свързан с власт, контрол, женомразство, секс, нищо от предположенията им. Чувалите и спринцовките все още имаха значение, но не ставаше дума за отнемане на човешкия облик на жертвата, нито за чувство за пълен контрол. Изобщо не беше сигурно, че по-рано са експериментирали с доминация и подчинение.
След нападението над Тересе и смъртта на Ида се налагаше да преосмислят всичко. Да започнат отначало.
Той извади телефона си. Обади се на Торкел. Разказа му накратко какво завариха в дома на Ида. Дали Ваня още беше при Клара?
Трябваше задължително да говорят с нея.
Тя беше тази, която можеше да им даде ключа към загадката, в това бе сигурен.
— Ида е мъртва?
