— Линда Форш. Дойде при нас, лекарите я предупредили, че трябва да прекъсне бременността, но тя много искаше да задържи детето. Ние я подкрепихме в това решение.
— Подкрепихте или убедихте?
Клара се завъртя към Ваня, усети обвинението в гласа й, но изглеждаше твърде уморена, за да се обижда, да се защитава.
— Подкрепихме я, тя вече беше решила, но й беше трудно.
— Какво стана?
— Умря. Не бях с тях онази вечер, тъкмо бях родила Виктор, така че си останах вкъщи. Не знам точно какво е станало, но тя умря и повече не се срещнах с тях. Групата се разтури, Ингрид и Ребека се преместиха, а аз напуснах църквата.
— Кога е било това?
— През 2010-а. Виктор е на осем.
— Църквата знаеше ли за това? — попита Себастиан и усети, че няма търпение, ако се окаже така, да го разкрие пред целия свят.
Символично отмъщение, насочено към строго религиозния му баща, когото той мразеше — съзнаваше го, но това не правеше мисълта по-малко удовлетворяваща.
— Не вярвам. Проектът беше на Ингрид и тя държеше да не говорим за него с другите от енорията.
— Ингрид Дрюбер?
— Да.
— Преместила се, казвате. Знаете ли къде?
— Вестерос, мисля.
Родният му град. В който след последното си посещение се беше заклел да не стъпва повече.
Още седяха в конферентната зала.
Опитваха се да запазят концентрация още малко. Тъмнината навън беше по есенно плътна, яркото осветление никак не помагаше да скрият колко бледи и уморени са лицата им. Кафето вече нямаше ободряващ ефект, само дразнеше стомаха.
Беше наистина дълъг ден.
Изпратиха Клара у дома с униформени полицаи. Взеха мерки да не остава сама, докато не говорят отново с нея и не подготвят план за бъдещи действия.
Били и Карлос се присъединиха към тях и докладваха малкото, което бяха открили. Що се отнася до Ab ovo, то беше от малко по-малко. Направо си беше нищо. Явно Църквата не е заставала официално зад дейността им и единственото място в интернет, където се споменаваха, водеше до 404 error.
За Линда Форш беше по-лесно да намерят информация. Била намерена с тежък кръвоизлив пред Университетската болница в нощта срещу 23 юни 2010-а година. Въпреки всички усилия не успели да спасят нито нея, нито детето. Провело се предварително разследване, но полицията доста бързо скалъпила възможен сценарий, според който липсвали данни за извършено престъпление, и случаят бил затворен.
— Какъв сценарий по-точно? — попита Торкел.
— Че е излязла да се види с приятелки и докато вървяла към къщи, получила контракции и кръвоизлив, опитала се да се добере до болницата, но припаднала, преди да стигне входа.
— Болницата била ли й е на път?
— Не е била много далеч. — Карлос отиде при картата на стената. — Тя е живеела тук — той сложи с маркера зелена точка, — а болницата е тук. — Друга точка на няколко сантиметра от първата. — А приятелките й казали, че са се разделили тук. — Още една точка по права линия с първата, леко вдясно от втората.
— Къде са ходили? — попита Ваня, загледана в точките на картата, все едно те биха могли да й дадат отговори.
— На гости на Улрика. Хапнали, поприказвали си, Линда решила да се прибере пеш, защото времето било хубаво — отвърна Били, след като провери в доклада от предварителното разследване, който беше отворил на масата.
— Кой го казва?
— Разследващият полицай говорил само с една от тях — Ингрид Дрюбер.
— Ами телефонът на Линда? — продължи Ваня, все така впила очи в картата, сякаш не приемаше обяснението, което бяха получили. — Не се ли е обадила в „Бърза помощ“, в болницата, или пък на мъжа си, ако е имала?
— Не, според списъците в онази вечер изобщо не е набирала никого.
— Не е ли странно? — Ваня се обърна към другите въпросително. — Бременна си, вървиш към къщи, заболява те, започваш да кървиш, нима ще решиш да се поразходиш до болницата? Без да се обадиш на никого?
— Може в началото да не е било страшно, а после да се е влошила изведнъж… — предположи Торкел, но сам чу колко неправдоподобно звучи.
— Какво знаем за Дрюбер? — мина нататък Ане-Ли; нямаше смисъл да гадаят, решена беше да приключат срещата възможно най-бързо.
— Родена в Йоншьопинг през 1970-а, магистър по теология от Гьотеборгския университет, приета за дякон във Вестероската епархия, където е ръкоположена през 1998-а, мести се в Упсала през 2003-а и се връща във Вестерос през 2011-а, където в момента е кандидат за епископ. Защитава консервативното християнство, преди е била член на Евангелистка лутеранска мисия — Приятели на Библията. Неомъжена, няма деца, няма досие, не е съобщила за изнасилване — обобщи Карлос. — Има още, но си помислих, че става късно — добави той почти оправдателно, насочил поглед към Ане-Ли, и остави на масата купчина принтирани листове за другите.
— Трябва да говорим с нея. Да я предупредим — каза Ваня, докато се протягаше към едно от копията.
— Ами петата жена, Монсдотер, какво знаем за нея? — попита Урсула.
Едва си държеше очите отворени и съзнаваше, че в последния четвърт час не е допринесла с нищо. Торкел я беше предупредил, че се е изпуснал за вечерята, но Урсула нямаше намерение да дава на Ане-Ли причини да се оплаква.
