— Мъртва е — отговори Били. — Починала през април от рак на гърдата.
— Но Дрюбер… ако не е станало, ще стане; ако е станало, ще стане отново. Според Клара тя е била водачката — върна се на въпроса Ваня.
— Освен ако не е замесена по някакъв начин — подметна Себастиан.
— Какъв например?
— Не знам, но както ти каза, тя е била водачката и е единствената от цялата група, която не е била нападната.
— Или просто не е съобщила в полицията — възрази Ваня.
— При всички случаи тази вечер нищо няма да й се случи. — Себастиан вдигна леко рамене, сякаш за да сложи край на дискусията. — Никога не е имало две нападения в една вечер.
— Някой от тях може вече да е във Вестерос. Нали са повече от един.
Ясно беше, че Ваня няма да се предаде, независимо колко късен е часът. Себастиан въздъхна леко и се надигна от мястото си до вратата, отиде при бялата дъска, където бяха отбелязани всички дати и места на нападенията.
— Часът на атаките и редът, по който са извършени — започна той и посочи дъската. — Първо Ида, после Тересе, Ребека, Клара. После пак Ида, пак Тересе, Ребека е мъртва, тъй че е ред на Клара.
— Откъде можеш да знаеш? Не знаем мястото на Ингрид във всичко това. Може да не е съобщила. Колко пъти трябва да го повтарям?
Себастиан не отговори.
Права беше, разбира се.
Не знаеха нищо за Ингрид Дрюбер, тя можеше също да е жертва, можеше дори да е следващата жертва. Това, че можело да е замесена по някакъв начин, не беше нищо повече от предположение от негова страна, за което нямаха абсолютно никакви доказателства.
Той обаче също имаше право.
Тя нямаше да бъде нападната тази вечер, така че си струваше да почакат, за да разполагат с повече информация, когато утре говорят с нея.
Но не за това мислеше той, взирайки се мълчаливо в дъската. Една идея бавно беше започнала да се оформя в главата му, докато изброяваше имена и четеше дати. Обърна се към Карлос и Били, които бяха направили бързата проверка на новите имена, получени от Клара.
— А детето няма ли баща? Линда имала ли е съпруг или приятел?
— Живеела е с приятеля си — отговори Карлос след кратък преглед на записките си. — Хампус Бугрен. Специален педагог, сега живее в Худиксвал. Защо?
— Мисля, че търсим мъж — каза той бавно, сякаш формулираше мислите си на глас в момента, в който се зараждаха в съзнанието му, — или мъже, които са изгубили нещо, изгубили са всичко, когато Линда е умряла.
— Защо?
— Има нещо като схема, повтаряне на еднакъв вид изнасилвания през няколко седмици. — Той все така говореше като че ли се опитва да си подреди мислите, докато ги изрича.
Изведнъж обаче доби доволен вид от заключението си, млъкна, обърна се към уморената група в стаята:
— Целта е да забременеят.
— Какво?
— Лекарите са осведомили Линда за рисковете, ако не прекъсне бременността. — Себастиан кимаше, вече сигурен в теорията си, думите излизаха по-бързо. — Ab ovo са я убедили да задържи детето и тя е умряла. Сега виновниците за смъртта й ще трябва да избират между две алтернативи, които по принцип са немислими за тях. Да родят дете, заченато при изнасилване, или да направят аборт. Като да избираш между чума и холера.
Теорията му беше посрещната с мълчание от другите в стаята. Серийните изнасилвачи бяха ужасно нещо, но такива се появяваха от време на време. Когато обаче извършителят, или в този случай извършителите, нападаха едни и същи жени по няколко пъти, беше още по-лошо, по-извратено и на такъв случай не бяха попадали досега. Но теорията на Себастиан звучеше едва ли не немислимо зловещо и перверзно.
Същевременно никой не можеше да намери пропуски в нея. Всичко звучеше логично. Ако погледнеха обективно хода на събитията, това наистина можеше да се окаже мотивът. Колкото и ужасно да беше.
— Още по-основателна причина да предупредим Ингрид Дрюбер — промълви Ваня тихо.
— Около нея има доста въпросителни — обади се Ане-Ли. — Как се е озовала Линда пред болницата. Тя е била последната, която я е видяла, единствената, която е говорила с полицията.
— Значи нека я изнасилят, това ли искаш да кажеш? — възмути се Ваня.
Във всеки друг случай Себастиан би я подкрепил на всяка цена, но точно сега беше сигурен, че е по-разумно да почакат, да научат повече, преди да говорят с нея.
— Обещавам, нищо няма да й се случи тази нощ — повтори той уверено. — Ще бъде в безопасност до утре, а вероятно и по-дълго.
— Охо, обещаваш, значи въпросът е решен — подхвърли Ваня саркастично и не можа да скрие колко я дразни бездействието им.
Ако другите имаха мнение какво трябва да се направи, явно бяха решили да го запазят за себе си. Наближаваше зазоряване и започването на спор за най-подходящ план за действие не привличаше никого, особено предвид това, че окончателното решение щеше да е на Ане-Ли.
Затова се обърнаха към нея.
— Ще послушаме Себастиан — кимна тя към него.
Ваня незабавно стана и напусна конферентната зала. Себастиан нямаше нужда дори да вижда гневния поглед, който му хвърли на излизане, за да знае какво мисли за него в този момент.
Утре щеше да бъде по-добре, утеши се той.
Валдемар щеше отново да се възкачи на пиедестала.
